Трябва да помним миналото, но да не мъстим, а да намерим сили да простим. Различната гледна точка може да превърне отвращението в съжаление. Това каза за ДЕБАТИ.БГ режисьорът Любомир Сапунджиев.
Много са ужасите, които са се случили за три години в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. По официална статистика загиналите са 150 човека, но се говори, че жертвите са много повече. Той обясни, че на много хора не са издавани смъртни актове, а телата им са заравяни близо до Белене.
„Когато прочетох, че лагерът е съществувал три години си казах: Какво пък толкова? Три години. Оказа се обаче, че за тези три години там са се случи много ужаси“, каза той.
Режисьорът е успял да се срещне лично с двама от оцелелите лагерници там.
Виждаш през очите му това, което самият той е наблюдавал, изживял и почувствал, докато е бил заточен там.
„Слушайки интервюто с единствената жена-надзирател, която е била там – Юлия Ръжгева и интервюто с дъщеря й, която я описва като любяща майка и не може да приеме нещата, които чува за нея, усетих как отвращението ми се превръща в съжаление“, коментира още той.
„Тази тема е важна за мен и от друга гледна точка, защото моят прадядо е бил убит от комунистите на 9-ти септември 1944г. До ден днешен гробът му е неизвестен“, каза Сапунджиев.
Не трябва да забравяме случилото се, трябва да помним, за да не се повтори. Необходимо е да намерим сили да простим и да не търсим отмъщение, защото то ще върне целия ад обратно, категоричен бе той.
За да научите повече за документалния спектакъл за политическия лагер „Слънчев бряг“, за разказите на оцелелите, както и върху какви теми работи режисьорът сега, прочетете цялото интервю за ДЕБАТИ.БГ ТУК.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
