През 95-а почнах като новобранец в „Демокрация“ и заварих там прочутото „Хоризонт“-ско трио Гита Минкова, Лиляна Попова, Светла Петрова. Гита беше шеф на „Култура“-ата, Лили на „Анализи“, а Светла – на репортерите.
Почнах при Светла като криминален и политически репортер, прехвърлих се при Лиляна, а когато стана заместник-главен редактор, я наследих в „Анализи“-те.
Когато СДС спечели изборите през 97-а и трите се върнаха към старата си любов – радиото. Запазих си добри приятелства, макар да не съм ги виждал от години.
След 97-а по БНР почна да се явява Волгин и в едно от предаванията си вика за „Демокрация“ – това е затихваща многотиражка, да се закрие. Не че нещо, но по това време вестникът беше официоз, тираж към 100 000 и се подразних.
Викам на Сашо Велев, тогава първомандатник начело на радиото – не е нормално, бе. А той – всеки е свободен да изразява мнение. Излезе, че Велев е защитил Волгин, а не исках да излезе така, понеже не е истина – Сашо не го харесваше твърде още тогава.
Малко по-късно се видях с Гита, беше вече излязла от професията и вика – за Волгин съм виновна аз. Що, бе, Гита? – Беше съученик на дъщеря ми в НГДЕК, доведе ми го, харесах го, препоръчах го, взехме го.
Поне в началото Волгин беше конформист, надежден млад дихател. Се промени.
Сега зове за антикапиталистическа революция, за палежи и погроми. Русофилства професионално. Както пише Робърт Пен Уорън за свети Павел, бивш Саул (Савел) – на път за Дамаск видял божествената светлина и се шашардисал.
Мнозина днес искат Волгин да бъде забранен, анатемосан, изхвърлен заради призивите си за насилие, откровената си антибългарщина и универсалната си арагантност.
Нема нужда.
Такива като него са обикновени печельовници от фиксацията на българите върху миналото, паметниците на миналото, Тодор Живков, Путин и Русия.
По е важно друго. Нормалните хора, не отклоненията, да се помирим със себе си.
Да се разберем, че махайки паметниците, не може да махнем следите от комунизма. Че взривявайки монументите, изправяме срещу себе си голяма част от нацията – едната от нея, че не иска да се раздели по този начин с миналото, другата – изпитвайки потрес от разрушителния нагон.
Една малка част, антипод и огледален образ на Волгиновците и Сашосимовците, ръкоплеска. Другите плюят.
Отвращението е универсално.
Което се и иска.
Те така, както се казва.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
