Последният месец изглеждаше апокалиптичен за българския футбол и в частност националния ни отбор. Катастрофалната загуба с 0:6 от Англия насред София отприщи серия от събития, които доведоха до оставките на президента на БФС Борислав Михайлов, националния селекционер Красимир Балъков и редица членове на изпълнителния комитет.
На пожар да замени Балъков бе назначен Георги Дерменджиев. Чест прави на опитния специалист, че се съгласи да застане начело на отбора в този изключително тежък момент, в който квалификациите бяха тотално провалени, а момчетата в отбора бяха психически сринати.
Но ето, че клишето „след лошото винаги идва добро” започва да придобива реален смисъл. Нашите завършиха с победа кошмарните квалификации. Някои разбира се не пропуснаха да се изкажат, че чехите са играли с резерви, не са се напъвали и още куп дрън-дрън глупости. Няма как да наречеш резерви футболисти струващи милиони евро, които искат да докажат на треньора си, че заслужават да ги вземе в състава за европейското първенство, на което са се класирали.
И следа тази повдигаща духа победа, дойде новината от жребия за баражите, която накара мнозина да си припомнят една велика фраза на покойния вече Николай Колев-Мичмана – „Господ е българин”.
Всъщност не е ясно от каква националност е Господ, но едно е ясно, всички в нашата страна, които обичаме футбола, в този момент трябва да бъдем българи. Ама истински. Не като тези, на които хобито им е по различни форуми да пишат как „пак ще ни разкрият”, „нямаме никакви шансове” и тн.
На всички трябва да стане ясно, че това е изключителна възможност да се класираме на голям футболен форум за първи път от 15 години. И не защото съперниците ни са слаби, напротив. Унгарския футбол е във възход в последните години, както и исландският, а румънците винаги са били тежък съперник. Но имахме късмета жребият да отреди срещите да се играят тук, на родна земя, където трябва да покажем какво е българският дух. Всички ние. Тук точките не играят. Всичко се решава в един мач, а това прави изхода му непредвидим и шансовете за победа са абсолютно изравнени. Това трябва да разберат нашите момчета, и когато излязат на терена да са готови да се „сбият” знаейки, че го правят за България.
Нека управниците на родния футбол за четири месеца да загърбят егото си и битката за „кокала”, защото точно това се получава в момента. Моите уважения, Йордан Лечков беше гениален футболист и съм сигурен, че и сега да излезе на терена, ще се раздава до последно за националния отбор, но всичко това, което прави напоследък, по никакъв начин не помага на родния футбол. Няма значение, дали той е легитимният президент, или Михаил Касабов. Обикновените хора и фенове това не ги интересува. Те искат да виждат победи и спокойствие около отбора. Така че, господа воюващи за футболна власт, моля ви, отлежете тази битка и се съсредоточете върху другата, по-важната, тази на зеления терен.
Нека всички журналисти намалят негативните коментари и статии поне за четири месеца и да се опитат със словата си да вдигнат духа на футболистите, които бъдат повикани за решителните мачове.
Нека си припомним, как преди 26 години в сърцето на Париж отново всички ни бяха отписали, а след това бе написана най-славната страница в историята на българския футбол.
Нека всички фенове в България да забравят клубните различия и да напълнят „Васил Левски” на 26 март. И когато „Мила родино” зазвучи, изпълняван от над 40 хил.души, няма как на момчетата на терена да не им заседне буца в гърлото. Буца, която да ги накара да летят и да се борят с всички сили за победата.
И ще завърша с още едно клише – във футбола няма невъзможни неща.
