Анализът на зъбите на викинги показа, че първата поява на едра шарка сред това население е била най-малко преди 1400 години.
В зъбите на викинги от погребения на възраст до 1400 години в Дания, Норвегия, Русия и Великобритания палеогенетици откриха следи от патогена на едрата шарка. Това предполага, че болестта е била широко разпространена в Северна Европа за около хиляда години, преди да започнат първите големи епидемии в останалата част на Европа. Изследването е публикувано от научното списание „Science”.
„Ние много добре знаем, че викингите са проникнали във всички краища на Европа и са успели да оставят следи далеч отвъд нейните граници. Сега разбираме, че те също са страдали масово от едра шарка. Сравнявайки това с епидемията COVID-19 – хората, пътуващи по целия свят са най-големите разпространители на вируса. Най-вероятно нещо подобно се е случило с викингите като преносители на едрата шарка“, – каза един от авторите на изследването – професорът в университета в Кеймбридж Ески Вилерслеф.
През последните години историци и генетици активно дискутират кога и как са възникнали огнищата на едрата шарка. През 18 и 19 век тя отнема живота на около 400 хиляди европейци всяка година, включително на всяко девето дете, родено в северните страни и в Русия.
От една страна археолозите смятат, че едрата шарка е била с човечеството почти през цялото време на своето съществуване. Това, по-специално, се указва от следи от едра шарка върху мумията на фараона Рамзес V, както и споменаванията й в китайските хроники, и в аналите на други източноазиатски и близкоизточни древни народи.
Сравнително скорошните резултати от изучаването на геномите на съвременния подвид на причинителя на едра шарка, основният вирус Variola, позволиха на учените да се усъмнят в това.
