Мира Добрева
Мира Добрева

Мира Добрева е телевизионна водеща. В момента води авторско предаване по БНТ „Питай БНТ“. Преди това 9 години бе автор на предаването „Отблизо с Мира Добрева“ по националната телевизия. През 2006 г. слушателите на радио „Атлантик“ я избраха за най-обичаната жена на България. През годините е печелила призове като „Мис ТВ чар“, Най-секси водеща“ и други. Родена е през 1972 г. в Златоград, израства в смолянското село Старцево. Женана е за режисьора Георги Торнев, от когото има син. От предходния си брак Мира Добрева има дъщеря Лора.

Здравейте, г-жо Добрева! Научихме, че сте преболедувала коронавируса. Как ви понесе заразата?

Заразата ме повали по време на коледните пости. Още преди за излезе резултата ми от теста, вече знаех, че съм болна от ковид. Помня, че опитах някакви фъстъци и нямах никакво обоняние. Загубих го още през първия ден на болестта и бях сигурна, че съм покосена от ковид.

Какво е усещането да се храниш, но без обоняние?

Усещането е, че се храниш с трици, никакъв вкус нямаш, доста странно и нетипично за човешката сетивност.

Знаете ли кой ви предаде заразата?

Целият ми екип се зарази. Борянка е на 30 години, Деси е на 40 години, аз съм най-възрастната от всички и го прекарах възможно най-безболезнено в сравнение с тях. Купих си уредче за премерване на кислорода в организма. Нивата ми бяха около 95, 96, което е доста добър показател. Момичетата от екипа ми не можеха да качат повече от 90,92. Трудно дишаха, но по-лошото е, че и до днес все още се възстановяват и имат дихателни проблеми.

Вие също се задъхвате докато говорите в момента.

Да, така е, аз също още съм във възстановителен период.

Предприела ли сте някакви следтерапевтични мерки?

Да, пия различни чайове като сладък пелин. Всяка сутрин взимам по една лъжичка екстракт от билката котешки нокът. Този уикенд пътувах до Араповския манастир и си купих манастирски сок от вишни. Аз редовно ходя на разходки в този регион на манастира, който се намира в землището на пловдивското села Златовръх, за да се зареждам.

Какви бяха вашите симптоми?

Аз минах през всички възможни симптоми, за които сте чували и сте чели, нито един от тях не ме пропусна. Не пожелавам на никого да изпита това, което ми се случи на мен. И като гледах как момичетата от екипа минават по-тежко през вируса, бях благодарна, че мен сравнително леко ми се отразява.

Защо смятате, че вирусът мина леко през вас?

Защото аз съм прекарала половината си живот в планината. Тя ме спаси, и разходките в планината. Въпреки че съм най-възрастна от екипа си, преминах най-леко през заразата. Моите момичета все още трудно дишат, а са далеч по-млади от мен.

Какъв е вашият съвет към непреболедувалите?

Съветвам ги, дори и да са на години, да спортуват. Не говоря за активен спорт с тежки физически натоварвания, говоря за разходки в планината. Те вероятно поддържат имунитета буден. Разходките насищат  организма с кислород, отварят дробовете и съм убедена, че те ми помогнаха да мина по-лесно през тази тежка за боледуване зараза.

Кога дойде най-тежката криза?

Нетърпимата криза дойде в четвъртия ден и продължи до 10-ия ден от болестта. Болките в главата бяха нечовешки. Постоянни. От нищо не минаваха. Аз страдам от хронична мигрена и логично, вирусът ме удари там. Не можех нищо да правя, нито да чета, нито да гледам телевизия. Времето не минаваше. Вирусът те поваля и единственото, което можеш да напарваш, е да лежиш и да чакаш да мине.

Имахте ли кризи със задух?

Да. Една вечер на шестия ден буквално не можех да дишам, задушавах се и отидох до „Пирогов“.

Хоспитализираха ли ви?

Не, защото още в коридорите на „Пирогов“ видях много хора, повечето от тях по-възрастни от мен и в много по-тежко състояние. Хората не можеха да дишат. Тогава осъзнах, че не съм толкова зле, колкото и трудно да ми беше да поемам въздух. Борех се за всяко вдишване.  Тогава си дадох сметка, че съм безсилна, единственото нещо, което ти оставаше, бе да се боря да дишаш и да чакам болестта да отмине.

Разболяхте ли Жоро Торнев, синът ви, майки ви и дъщеря ви?

За щастие не успях. Аз още първия ден заради загубата на вкуса знаех, че имам коронавирус. Затова всички мои близки хора бяха разпределени далеч от мен – при баби, дядовци, за да ги предпазя от заразата. И успях. Но в момента майка ми е с ковид.

Как й понася?

По нещата, които тя ми разказва, имам чувството, че нейният ковид-19 няма нищо общо с моя. Консултирах се с лекари и ми казаха, че нейните симптоми са типични за така наречения бразилски щам.

Какви са те?

Колкото и странно да ви звучи, майка ми се оплаква от болки по цялата кожа. Лекарите казаха, че това е характерно за бразилския щам. И, разбира се, дните й са непоносими в момента заради непосилното главоболие. Нейното обаче е по-тежко, по-упорито и по смазващо от моето по време на болестта.

Грижите ли се за нея?

Да, постоянно. Докато аз бях болна, те ми оставяше храна всеки ден пред вратата. Пое е всекидневните ми ангажименти като разходки на кучетата, което в такъв момент е голяма помощ, защото милите животинки си имат дневните нужди. А по време на болестта нямах никакви сили да се движа. Близките ми всеки ден ми звъняха, постоянно поддържахме телефонен контакт, оставяха ми провизии на входната врата. Настояваха да се храня, а аз нямах сили за нищо. И ми е много мъчно като си помисля за самотните възрастни хора, които нямат кой да им донесе нещо в този тежък момент. Моля се да има колкото се може повече доброволци. Призовавам хората да се замислят за болните самотни хора и в каква нужда са те. Аз си имам една възрастна самотна приятелка в квартала и се грижа за нея, когато тя има нужда, нося й провизии, храна. Дано повече хора се сещат за самотните възрастни българи. Те имат нужда от всеки от нас.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!