тест алергии

Хранителните алергии могат да бъдат изключително рискови, дори фатални – и те се увеличават по целия свят. Защо се срещат все по-често и какво можем да направим, за да ги предотвратим? Отговорите търси Би Би Си.

Хранителната алергия може да бъде ужасяващо нещо. Когато някой яде дори малко количество храна, към която е алергичен, незначителна реакция може да включва сърбеж, подуване и болки в стомаха.

Но всеки четвърти човек с хранителна алергия, дори лека, в даден момент ще получи тежка реакция: анафилаксията, състояние на шок, определено като реакция, включваща два от органите на тялото, се характеризира със симптоми като хрипове , замаяност и повръщане.

Пулсът може да се забави, кръвното налягане да спадне и дихателните пътища да се затворят. През последните години се увеличава броят на хората, при които това е фатално.

Защо расте броят на хората с алергии?

Все повече хора влизат в болници заради хранителни алергии. В САЩ посещенията в болници за хранителна алергия са се увеличили трикратно от 1993 до 2006 г. Между 2013 и 2019 г. в Англия се наблюдава 72% ръст в броя на болничните посещения за деца, причинени от анафилаксия, от 1015 приема на 1746.

Според Греъм Рук, почетен професор по медицинска микробиология в Университетския колеж в Лондон  има сериозен ръст на хранителните алергии в света.

Диагностицирането обаче също е трудно, защото непоносимостта към храна и хранителната алергия могат да бъдат объркани. Междувременно много страни нямат данни за разпространението на хранителни алергии.

Освен това тестът със „златен стандарт“ за хранителна алергия – включващ хранене на малко количество храна на въпросното лице в клинична обстановка – отнема много време, струва скъпо и крие рискове.

Увеличава се не само броят на хората с алергии, но и гамата от храни, към които са алергични.

Питър Бен Ембарек работи за Международната мрежа на органите за безопасност на храните, орган на Световната здравна организация, който реагира на извънредни ситуации в областта на безопасността на храните.

„Първоначално преди десетилетия бяха само класическите: морски дарове, мляко и ядки. Това сега се разшири драстично до цяла гама продукти.“

Експертите са единодушни, че хранителните алергии се увеличават. Въпросът е какво го обяснява?

Едно от обясненията е под името „хигиенна хипотеза“. Според проф.Греъм Рук обаче  това е грешна представа за случващото се. Това би означавало, че колкото сме по-чисти, толкова по-вероятно е да имаме алергии. Но това не е съвсем правилно.

Рук посочва, че получаването на често срещаните детски инфекции ви прави по-склонни да имате астма. И експертите са съгласни, че е жизненоважно да се поддържа добра хигиена, за да се предпазим от болести.

По-модерната интерпретация на хипотезата е, че не е свързано с това дали поддържате дома си чист или не, а по-скоро с това дали червата ви срещат различни видове микроорганизми, които „възпитават“ имунната система.

Това е една от причините, че може да има връзка между хранителната алергия и бебетата, родени чрез цезарово сечение: непреминаването през родовия канал означава, че бебето не поглъща полезните бактерии там.

В Дания дори беше доказано, че колкото повече котки и кучета имате, толкова по-малко вероятно е да имате алергично разстройство.

„Старите приятели“ микробите

Рук е измислил и т.нар фраза „стари приятели“, за да опише своята теория. Микробиотата на хората – микроорганизмите на определено местообитание – бавно се променя, казва той. Нашите съвременни домове, с обработения с биоцид дървен материал и гипсокартон, имат микробиота, която не е свързана с тази на външния свят, в който сме еволюирали.

Следователно се срещаме с по-малко „приятели“ – старите микроби, които са помогнали на имунната ни система да реагира на чужди вещества. Това може да е и причината, с която да се обясни, че колкото повече антибиотици се дават на някого като дете толкова по-голяма е вероятността той да има като голям хранителна алергия. Антибиотиците убиват здравите бактерии, които колонизират червата ни.

Освен нашите „стари приятели“, друга очарователна теория е излагането на алергени.

„В ранните години има тази възможност за установяване на толерантност“, казва Александра Сантос, доцент по детска алергия в Кингс Колидж в Лондон.

„Въвеждането на фъстъци между четири и 11 месеца  създава за петгодишните деца 80% по-малък риск да развият алергия към фъстъци.“

Трябва ли да се ядат фъстъци по време на бременност?

От това може да изглежда, че яденето на фъстъци по време на бременност може да защити децата още повече. Но доколко пренаталната среда влияе върху развитието на алергия, остава неизвестно.

През 2000 г. Американската академия по педиатрия предупреди жените да не ядат фъстъци по време на бременност. През 2008 г. обаче, след като широка гама от проучвания не успяха да намерят категорична връзка между пренаталната диета и хранителните алергии, Академията промени позицията си и заяви, че няма убедителни доказателства, че бременните жени трябва или да избягват, или да благоприятстват потенциалните алергени.

Че хранителните алергии варират в зависимост от околната среда, се доказва от липсата на алергии към фъстъци в страни, където населението едва яде фъстъци: огромното проучване на EuroPrevall, което изследва екологичното, диетичното и генетичното влияние върху хранителната алергия в цяла Европа, установи, че алергията към фъстъци в Гърция , където ядат много малко фъстъци, е 0%.

Връзката между околната среда и алергиите

Доц. Александра Сантос казва, че когато хората емигрират, те са по-уязвими от местните към хранителни алергии, вероятно поради разликата в гените си. Колкото по-рано емигрират, толкова по-уязвими ще бъдат.

Друг фактор може да бъде витамин D. Страдаме ли от по-високи нива на хранителни алергии, защото прекарваме все повече време на закрито, лишавайки се от витамин D, който играе важна роля в развитието на имунорегулаторните механизми?

Тук доказателствата са двусмислени. Някои проучвания демонстрират връзка между витамин D и модифициран риск от хранителна алергия, но изследователи в Германия откриха положителна връзка между нивата на витамин D при майката и риска от хранителна алергия преди навършване на две години.

Друго германско проучване установи, че бебетата с по-високи нива на витамин D при раждането са по-склонни да развият хранителна алергия до тригодишна възраст.

Така на практика се оказва, че и твърде малкото витамин D, и твърде многото са проблем.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!