Якудза – ужасът на Япония: 8 странни факта

Якудза е организирана престъпна група, оперираща основно в Япония. Действията и социалната роля на групировката обаче значително се различават от останалите престъпни организации.

Ето няколко интересни факта за тях:

№1 Сокая

Сокая е много популярен метод на изнудване, използван от Якудза. Първо купуват толкова акции на дружество, колкото биха им стигнали да станат мажоритарни собственици. След това започват да събират „мръсни данни” за собствениците на фирмата. Накрая искат пари в замяна на „кирливите ризи”. Японският страх от посрамване е по-силен от всичко, а това превръща Сокая в успешно начинание.

Характерното за тази измама е, че се извършва на фона на голяма учтивост. Заплахите се осъществяват заобиколно, както и плащанията. Например, Якудза организира голф турнир или конкурс за красота, за които продава изключително надценени билети. Някои от най-големите японски компании са били подложени на рекет.

До 1982г. Сокая достигнала епидемични нива. Затова японските власти били принудени да въведат закон, с който да ограничат плащанията на корпорациите към изнудвачите. За съжаление, законът нищо не променил, но направил Якудза по-изобретателни.

№2 Синдикатът на Якудза

Ямагучи-гуми в Япония е най-големият „синдикат” на Якудза. Преди години той беше обект на санкции от страна на САЩ, целящи ограничаване на незаконната дейност. Американските граждани нямаха право да сключват сделки с лидера Кеничи Шинода (който се нарежда на седмо място в списъка на най-влиятелните престъпни босове)

Вторият в йерархията Кийоши Такаяма също е в черния списък, а американското правителство замрази всичките му активи в американски компании. Тези мерки са логично продължение на усилията на японското правителство за прекъсване на връзките между Якудза и бизнеса.

Предишните опити на властта включваха въвеждането на глоби за фирми, които доброволно се свързват с бандата. Това също проработи – много от членовете в синдиката се отписаха. Шефът на организацията Шинода коментира мерките така: „Ако Ямагучи-гуми бъде разпуснат, общественият ред незабавно ще се влоши.”

№3 Помощ за бедните

Когато през 2011г. цунами удари Япония, Якудза бяха сред първите хора, които се насочиха към засегнатите райони, за да помогнат. Това не е първият подобен случай – през 1995г. земетресение удари Кобе (петият по големина град в страната). Тогава Якудза използва скутери, лодки и хеликоптери, за да достави провизии.

Съществуват и потенциални финансови печалби за Якудза. Няколко месеца след земетресението през 2011г. организацията се бори да спечели договори за строителство от правителството. Мащабът на бедствието и необходимите ремонтни дейности направиха почти невъзможни усилията на полицията да забрани на Якудза да участва във възстановителните дейности.

№4 Списанието на Якудза

През 2013г. Ямагучи-гуми доставя близо 28 000 списание, наречено „Ямагучи-гуми шинпо”. В него имало „хайку” (литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия) и статии за риболов. Списанието се използва като опит на Якудза да съживи организацията и да повиши броя на членовете.

В него били помествани новини за дейността на групировката. Членовете знаели, че макар списанието да се доставя само до определени членове, информацията от него ще изтече. Основната му цел обаче е да изчисти имиджа на Ямагучи-гуми.

№5 Юбицуме

Членовете на Якудза, които са направили нещо, което не е трябвало да правят, са принуждавани да изкупят вината си по брутален начин – като си отрежат пръста. При първо нарушение се реже най-горната част, но при по-нататъшни се изисква цялостно осакатяване. Ритуалът се нарича Юбицуме.

Много от членовете на бандата вече са с пръст по-малко. Ако някои реши да напусне Якудза, трябва да скрие отрязания си пръст, за да се разграничи от организираната престъпна група. Един британски доктор – проф. Алън Робъртс, прави протези, които му спечелват прякора „Г-н пръсти”.

№6 Татуировки

Едни от най-отличителните белези на Якудза са татуировките. Всички членове използвали традиционен метод за ръчно вкарване на мастилото под кожата. Татуирането се разглежда като тест за смелост, най-вече заради болката, която методът причинява.

През последните години броят на хората, които не са членове на групировката, но имат татуировка, се е увеличил значително. Популярните проекти включват дракони, планини, жени.

Въпреки, че татуировките са се превърнали в трендинг модел, те все още носят значителна стигма в японското общество. Кметът на Осака е въвел забрана – държавните служители не могат да имат татуировки.

№7 Изпити

През 2009г. Ямагучи-гуми създал 12 страници със задачи, които членовете на Якудза трябва да решат. Стъпката бе предприета, след като правителството въведе по-строги закони за организираната престъпност. Шефовете на групировката искали да се уверят, че членовете им няма да си навлекат неприятности и че познават добре новия закон.

№8 Йерархия

Новите членове на Якудза трябва да започнат от най-ниското стъпало – като подчинени на по-опитните членове. Групировката има много сложна структура, с много слоеве.

Ритуалът на посвещението се базира на сакето (японската ракия). Новобранецът (кобун) седи срещу оябун (бащата), докато напитката се приготвя от останалите членове. Новодошлият получава малка част, а чашата на „бащата” се пълни до самия ръб (символизира разликата в йерархията).

Всеки пие от собствената си чаша, след което си ги разменят. Това пресъздава отношенията между баща и син.

Пиенето на саке е общоприета японска церемония за създаване на обща връзка между семейството. Напитката свързва човека с Боговете, затова церемонията има религиозно значение.