Националните протести в Иран, предизвикани от смъртта на 22-годишната Махса Амини, след като беше задържана от моралната полиция, заради неправилно носене на хиджаб и по-късно убита, навлязоха в третата си седмица и не показват никакви признаци на забавяне. Президентът на Иран заяви, че правителството няма да приеме хаоса по улиците – ясна индикация, че насилственото потушаване на протестите ще продължи.
Най-тревожното нещо за иранското правителство в тези протести е, че хората искат ново правителство. Млади жени горят снимки на върховния водач аятолах Али Хаменей, бръснат косите си, а протестиращите навсякъде скандират „смърт на диктатора“. В страна, в която дисидентството може да доведе до дълги присъди, брутални наказания и дори смърт, това не е малко нещо. В сърцата и умовете на мнозина се чувства началото на революция. И има защо.
Протестите преминаха всякакви етнически и класови граници. Те са водени от жени и се случват в консервативни части на страната, които традиционно са били част от базата на Ислямската република. Сред тях са шиитските свещени градове Машхад и Кум. Въпреки бруталните репресии демонстрациите и в кюрдските градове продължават.
Смъртта на Ника Шахкарам, която изчезна на 20 септември, след като се присъедини към протест срещу хиджаба в Техеран, стана почти толкова известна, колкото и тази на самата Амини. Във видеоклип с нейната майка Насрин се казва, че съдебно-медицинският доклад доказва, че Ника е починала „поради многократна травма по главата с тъп предмет“. Това противоречи на официалния разказ за самоубийство и само засили гнева към властите.
Експерти смятат, че цялостна промяна в поведението на правителството е малко вероятна в страна, склонна да използва силата на своите военни и милиционерски групи срещу собствения си народ. Външният натиск също е важен фактор за свалянето на режим, но историята на автократичните администрации, като тази в Иран, показва, че обикновено те са свалени от вътрешна политика и дворцови преврати. Във всеки случай няма много апетит от международната общност да се намесва директно.
На теория има ситуация, в която иранското правителство предлага някои отстъпки на протестиращите, за да възстанови мира и да прекрати конфронтацията между властите и обществеността. След като размириците навлизат в 22-ия си ден и общественият гняв ескалира още повече, този изход изглежда изключително малко вероятен.
Има косвен път, който правителството може да предприеме, за да успокои своите граждани. С огромните си запаси от петрол и високо образовано население, Иран може да се превърне в просперираща държава, но поради лошото икономическо управление и международните санкции, все още преминава през ужасна стагнация. Липсата на икономически възможности и хиперинфлацията едни от основните фактори за масовото недоволство.
Асошиейтед прес съобщи, че 1900 души вече са арестувани, сълзотворен газ, метални топчета и в някои случаи бойни патрони са използвани за разпръскване на протестираите и се смята, че най-малко 154 души, включително деца, са били убити. Въпреки това, насилието не е достатъчно, за да спре иранците да излязат на улицата.
Текстът е публикуван в „Гардиън“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук.
Жени, живот, свобода ! Ей това е ефективен феминизъм срещу мисодженията. В Иран е престъпление за жени дори да танцуват, това е голям риск за живот който поемат тежи жени и ученички. И евалата на всички тези мъже които излязоха да им помагат и да рискуват своя живот. Шапка им свалям