Войната и геополитиката са допълващи се понятия. Пандемиите могат да бъдат сравнени със световна война поради тяхната бруталност и последици от гледна точка на загуба на човешки животи, но и поради по-конкретна причина.

Вирусите, най-често от естествен произход, приличат на биологични оръжия (оръжия за масово унищожение), разработвани от световните сили през историята и, въпреки забраната им, най-вероятно разработките им прозължават в тайни лаборатории.

Безсилна власт

Основните държави разглеждат като стратегически активи своите военни сили, специализирани в противодействието на заплахата от биологична и бактериологична война. Но в настоящата криза стана очевидно, че нито една държава, дори САЩ или Русия, двете световни сили с най-големи арсенали за масово унищожение, не са готови да се справят с предизвикателството. В неуспешна ПР-каскада Русия изпрати свои специализирани войски в Италия, само за да разкрие колко неадекватна, почти комична, е нейната готовност.

Политиците и обществеността осъзнаха, че колкото и големи и скъпи да са нашите армии, те са доста безполезни в пандемична ситуация, подобна на атака с биологично оръжие. Това заключение е още по-обезпокоително за най-големите световни сили. Психологическият механизъм на отрицанието може да обясни защо и Русия, и САЩ подцениха пандемията.

COVID-19 не удари едновременно всички части на Европа. В началото му Русия се държеше така, сякаш нейното население имаше някакво мистериозно природно предимство пред разглезения Запад. Но Русия също плати висока цена по отношение на човешките жертви.

След като настоящата криза отмине, предупреждават специалистите, нашата цивилизация ще трябва да бъде по-добре подготвена не само за следващата естествено възникнала пандемия, но и за възможността от създадени от човека биологични агенти, целящи да предизвикат хаос в голям мащаб.

Несъмнено настоящата криза ще вдъхнови терористи – държавни или недържавни агенти. Известна фраза гласи: биологичната война е „ядрената бомба на бедните“. По този начин една малка страна-пакостник (Северна Корея ми идва на ум) може да създаде повече неприятности от най-големите сили.

Успоредно с това стана очевидно, че здравеопазването не е нито социална услуга, нито бизнес дейност. Лидерите, които бяха свикнали да се консултират с генералите си в предишни кризи, този път прекараха безсънни нощи, размърдвайки мозъците на своите медицински експерти. Да се надяваме, че те вече знаят, че недофинансираното здравеопазване е поне толкова важно, колкото и военната отбрана.

Национален интерес

В отчаяно търсене на решения в национален мащаб, демократичните държави понякога се държаха като хищници, пирати или контрабандисти. Администрацията на Тръмп се опита да вербува „CureVac“, европейска компания за ваксини, Чехия си присвои маски, предназначени за Италия, а в Полша търговец на оръжие в сянка беше натоварен с осигуряването на вентилатори.

Позитивна нотка внася това, че Европейската комисия предприе съвместна покупка на маски и ваксини, което спомогна за запазването на единството на блока, в допълнение към икономическия стимул за след COVID. Негативната е, че ЕС „забрави“ най-близкото си семейство, Западните Балкани, оставяйки врата широко отворена за Русия и Китай за по-нататъшни ПР-каскади.

Перфектният враг

Предполага се, че COVID-19 произхожда от рибен пазар в Ухан, Китай, най-населената държава в света с висок темп на икономически растеж и комунистически режим, подхранващ обезпокоителни амбиции за подчиняване на западния свят. Перфектният враг.

От другата страна е Доналд Тръмп, известен с недоказаните си твърдения, както и с оттеглянето си от двустранни въпроси, вариращи от търговските войни, напрежението в Китайско море или струпването на военни в Тайван. Твърдението на Тръмп за „китайския вирус“, меко казано, добави масло в огъня.

Може би една от големите последици от кризата с COVID-19 е, че Тръмп не беше преизбран. Това се дължи не само на позициите му във външната политика, но и на лошото му справяне със санитарната криза у дома. Сега, след като загуби изборите, Тръмп може би съжалява, че не е бил по-твърд в обвинението срещу Китай, подклаждането на омраза, довеждането на конфликта до краен предел, изискването на възмездие или друго. Успехът на Китай в ограничаването на пандемията би могъл да служи като доказателство за конспирация.

Нищо, че Китай е по-малка сила, рискът от пълноценна война пак е голям. САЩ нападнаха Виетнам през 1964 г. за много по-малко престъпление (всъщност фалшива новина).

Отслабване на международните институции

За Тръмп, който така или иначе не харесва международните институции, COVID-19 предостави възможност да разкритикува работата на Световната здравна организация, като по същество я обвини в манипулация от Китай. Това накара генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да предупреди, че светът „се движи в много опасна посока“ с напрежението между САЩ и Китай и призова за усилия за избягване на нова студена война. Тези изявления доведоха до връх в конфликта.

Още през март Гутериш призова за глобално прекратяване на огъня по време на пандемията. Първоначално той не спомена никакъв конфликт по име, но месец по-късно специално отбеляза четири огнища на напрежение – Сирия, Либия, Йемен и Афганистан, където деескалация нямаше. Междувременно един замразен конфликт се превърна в откровена война (Нагорни Карабах), а в Етиопия лидерът на страната, спечелил Нобелова награда за мир миналата година, реши да изпрати армията, за да удави етническия конфликт в кръв.

Астанизация… и сатанизация

Като цяло, докато вниманието на обществеността беше съсредоточено върху пандемията, шовинистите се почувстваха насърчени да водят своите мръсни малки войни, предполагайки, че никой няма да забележи. Никога журналистите не са пътували толкова малко. Никога международните новини не са отсъствали толкова много от телевизионните екрани. Тази ситуация доведе до ерозия на обществения и международен надзор.

Ръководителят на външните работи на ЕС Жозеп Борел използва термина „астанизация“, визирайки процеса в Астана по Сирия. Сирия, точно както конфликтът около Нагорни Карабах, избягва установените формати на западния надзор (ООН, ОССЕ), за да спечели от двустранните споразумения между Русия и Турция.

В контекста на кризата с COVID, Борел осъди възхода на авторитарните режими, като посочи по-специално три държави: Русия, Китай и Турция, последната съюзник на повечето страни от ЕС в НАТО и все още официално кандидат за присъединяване към ЕС. Под управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, въпреки вътрешните си проблеми, включително тежък антирекорд на COVID, Турция стана опасно агресивна, особено по отношение на Франция, до степен да оглави етническа война в мюсюлманския свят срещу най-мощната военно в ЕС страна, като сатанизира нейния президент Еманюел Макрон.

Новата година не е краят на историята. 2020 г. беше много особена година за всеки индивид и за целия свят и всичко казано дотук, беше само подтик да я осмислим.