Европейската комисия за втори път удължи срока за оценка на Плана за възстановяване и растеж с цел презициране на всички спорни въпроси. Липсата на зелена светлина до момента даде поредния коз в ръцете на опонентите на служебното правителство. На този етап, въпреки липсата на средства към днешна дата, забавянето е по-скоро добра новина. Още повече че средства няма да бъдат загубени.
Санирането беше заменено с нови технологии
Първоначалният план, изготвен още през април от правителството на Борисов, се оказа безобразен. Това стана видно на много хора след като документът изтече в интернет и никой дори не си беше направил труда да го „защити” от публично редактиране. Въпреки че генералната идея на документа е да покаже устойчив план за преминаване към зелена енергия и високи технологии за следващото десетилетие, в съответния документ отново преобладаваше санирането. Сфера, която като много други беше компрометирана през годините. Но успокоителното е, че по най-новата редакция на документа, Европейската комисия няма забележки по тази сфера.
Хроничният проблем със съдебната реформа
В генералната си идея по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, Европейската комисия недвусмислено е заложила като фактор върховенството на закона. В началото на седмицата стана ясно, че към Министерството на правосъдието са изпратени конкретни препоръки в тази насока. Те са по отношение на ефективното наказателно производство, повишаването на отчетността и въвеждането на ефективен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и въвеждане на ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните присъди по дела за корупция. Основната част от тях вече са приети от правителството, отразени са в съответните документи.
Припомняме, че в началото на месеца Съветът на Европа призова властите в България спешно да приемат мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия Висш съдебен съвет и неговата прокурорска колегия. В същото време главният европейски прокурор Лаура Кьовеши въведе нови правила за сигнали до ръководената от нея институция – не е нужно да минават и да бъдат филтрирани от Гешев. Всичко това са недвусмислени сигнали, че не е нужно да се избързва с одобряването на документа в тази му част.
Наистина ли енергетиката е на „кайма”?
Частта с енергетиката е направена на „кайма”. Това цветущо определение направи експертът Мика Зайкова от „Има такъв народ” за върнатия документ. Но дали това наистина е така?
Във върнатия за преработка план се отделя специално внимание на декарбонизацията. Уточнява се, че ни липсва ангажираност за резултатите от прехода към зелена енергия и конкретни стъпки за извеждане от експлоатация на мощностите за въглища. Брюксел изрично казва – планът трябва да включва влизането в сила на амбициозен „закон за декарбонизация“ и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите лигнитни централи. Акцентита се, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябва да бъде реформиран така, че кръстосаното субсидиране в рамките холдинга да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация и по-конкретно, че специализираното еврофинансиране се използва само за мерките, посочени в плана. Има и призив за създаването механизъм за финансиране развитието на енергийната ефективност през приходите от сметки за ток.
В Плана за възстановяване и устойчивост има 56 проекта и 47 реформи. Според разчетите страната ни ще получи близо 13 млрд. лева. Освен това се очаква този план да активира допълнителни инвестиции от 8,1 млрд. лева. Така общата сума ще възлезе на 21 млрд. лв. за следващите шест години. В този контекст трябва да гледаме на направените забележки като градивна критика. Повечето от тях всъщност са хронични проблеми от десетилетия, за които в момента има „златен шанс“ да бъдат изкоренени. Именно заради това е изключително важно всичко, което бъде заложено в него, да е добре премислено от хора със съответната експертиза. Това трябва да стане дори с цената на забавяне на средства, които така или иначе няма да бъдат загубени. Важно е да не върнем старата практика, в която първо се режеше, а след това се мереше. Този път нямаме право на грешка.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
