океан, вода

„Вода, вода навсякъде, / Но нито капка за пиене.“ Тази известна реплика, изречена от изгубения моряк в стихотворението на Самюел Тейлър Колридж „Балада за стария моряк“, обобщава една от основните трудности на живота в морето: хората се нуждаят от вода, за да оцелеят, но морската вода е твърде солена за пиене. Всъщност по-голямата част от Земята е покрита с вода, която не е годна за пиене; океаните покриват 70 процента от повърхността на Земята и представляват около 97 процента от цялата вода. Средното съдържание на сол на световните океани е 35‰. Това означава, че средно 35 g сол са разтворени във всеки литър морска вода. Макар и да не звучи много това означава, че на всеки близо 4 кубични километра морска вода има 120 милиона тона сол. А в океана има около 1 386 000 000 кубични километра вода. Откъде обаче идва цялата тази сол?

Идва най-вече от сушата. Докато дъждът пада той натрупва въглероден диоксид от атмосферата, което го кара да стане леко киселинен. След това се стича по повърхността на земята, предизвиква ерозията на скалите и така улавя малки количества сол и други разтворени минерали. Към този момент водата все още може да бъде наречена прясна; в нея има малко сол, но обикновено недостатъчно, за да бъде непитейна. В крайна сметка обаче повечето дъждовни води намират своя път към океана. След като попаднат там, някои от разтворените минерали – като калций – се премахват от водата чрез биологични процеси, но солта остава. Допълнително сол се натрупва и от подводната хидротермална и вулканична активност.

Идеята, че солта постепенно се отлага в морето от вливащите се в него реки, е предложена за първи път от британския астроном Едмонд Халей през далечната 1715 г. Халей освен това предполага, че натрупаните количества сол могат да бъдат използвани, за да се определи възрастта на океана (и по този начин на Земята). Той предполага, че разделянето на общия обем океанска вода на скоростта, с която солта се отлага в океана, ще покаже колко време е отнело на океана да достигне сегашното си ниво на соленост. Измервателните техники не са били достатъчно точни, за да се извърши изчислението по времето на Халей, но през 1899 г. ирландският физик Джон Джоли го прави, получавайки резултат от 90 милиона години. (С усъвършенстването на техниките става ясно, че тази цифра е далеч от истината; действителната възраст е повече от четири милиарда години.) За съжаление, системата на Халей е неточна от самото начало; наред с други проблеми, той не успява да отчете факта, че част от морската сол се отделя под формата на минерални отлагания на морското дъно.

Източник: Britannica

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!