Извънредната епидемична обстановка
Извънредната епидемична обстановка бе отново удължена

Извънредната епидемична обстановка бе удължена до края на юли и това отново стана повод за коментари  както на тема дали бе необходимо, така и заради опасенията /особено тиражирани в социалните мрежи/, че това състояние на държавата, както и предхождащото го извънредно положение, може да се използват не по предназначение. Очевидно е, че основното притеснение на онази част от обществото, която стриктно следи да не се прекрачи тънката граница между медицинската необходимост и прекомерното отнемане на права в името на справянето с пандемията, е съсредоточаването на прекомерна власт в ръцете на здравния министър,  който в момента може да налага ограничения на граждани според собствената си преценка за ситуацията. Фактът, че на 20 юни министър Ананиев обяви намерение извънредната епидемична обстановка да не бъде удължавана, а оттогава това се случва вече два пъти, също не работи в полза на доверчивото приемане на решението за удължаване от днес.

Защо се получава този разнобой в обявяването на намерения и в реалните действия? Най-вероятният отговор е липсата на добре разписан и внимателно премислен план за излизане от извънредното положение , както бе направено във водещите европейски страни, много от които дори не обявиха извънредно положение. От Европа това направиха Белгия, Кипър, Естония, Латвия, Молдова, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Испания и Италия и Франция. След изтичането му всяка страна подходи различно и именно разликите в подхода показват, че много малко страни всъщност решават проблема с нуждата от бърза реакция на промяна в епидемичната обстановка чрез просто разширяване на пълномощия.

Към момента единствените страни, в които има нещо като „извънредна епидемично ситуация“ са България, Румъния и Унгария. Какво е положението там и с какво се различава техния начин от този в Западна Европа?

Унгария

Правителството на Орбан, разполагащо със солидна парламентарна подкрепа, безпроблемно наложи извънредно положение, наречено „ситуация на опасност“, и самият Орбан поиска извинение от критиците си, когато то изтече в средата на юни и не бе подновено. Също както в България обаче, в Унгария бе приет един последващ закон, който разлюти опозицията, защото оставя правото на кабинета да обяви ново „положение на опасност“, ако го сметне за необходимо. Този закон също така улеснява кабинета в управлението чрез декрети, ограничавайки необходимостта от консултиране с парламента.

Румъния

Тук извънредното положение  бе заменено в средата на май от  „положение на тревога“ което бе удължено до 17 юли, и не се знае дали ща продължи да бъде поддържано.  В този обстановка страната провежда няколко кръга от облекчаване на противоепидемичните мерки, което бе помрачено от ново увеличение на случаите на коронавирус.

Германия

Германия е най-добре справящата се с пандемията западноевропейска държава и тя направи това без да обявява извънредно положение, но с методично налагане на противоепидемичните мерки. Берлин също така прилага добре обмислен постепенен подход при „отварянето“. Страната има обхватен и детайлен план, координиран със силната там местна власт, който обаче предвижда „прекъсване по спешност“ на разхлабването на мерките, където е необходимо на локално ниво. Това вече се наложи за провинция Северен Рейн – Вестфалия, където 300 000 души бяха върнати под карантина заради пламналото огнище на коронавирус в кланицата „Тьонис“.

Франция

Страната прие малко късно ограничителните мерки, но ги приложи стриктно и успя да намали удара на пандемията, въпреки че остана измежду най-засегнатите към настоящия момент. Излизането от ограничителните мерки става по принципно същия начин като в Германия – чрез обявения от президента Макрон мащабен единен „план за освобождаване“. Мерки по него започнаха да се прилагат още преди края на извънредното положение във Франция, което бе продължавано и свърши в началото на юли.

Испания

Страната удължи извънредното си положение чак до 21 юни и след него не следва някакъв преходен период, като в ход са поетапни мерки за разхлабване на ограниченията. Границата с Португалия обаче остана затворена чак до 1 юли по желание на португалската страна. Излизането от извънредното положение и в Испания не минава безоблачно – наложи й се да въведе втора локална карантина заради коронавирус, след като вчера бе обявено, че изолирани трябва да останат около 200 000 души в Каталуния.

Белгия

Белгийското правителство също излиза от извънредното си положение и от ограничителните мерки с точно разписан план, от който вече се провежда четвърти етап. Брюксел подхожда предпазливо и въпреки препоръката на ЕК за вдигане на забраните за пътуване в страните от ЕС за хора от трети страни от 1 юли, това ще стане най-рано на 7 юли. Белгия стана известна с необяснимо високата си смъртност от коронавирус /която в голяма степен се дължи на местни специфики в отчитането на смъртността/ и парламентът сформира комитет за оценка на реакцията на кабинета срещу пандемията. Този орган може да се преобразува в парламентарна комисия, ако това се наложи.

Италия

Извънредното положение, най-дългото от всички засегнати страни, завърши в началото на май, а още през април премиерът Джузепе Конте обяви „предпазливия“ план за постепенно сваляне на ограничителните мерки. Целта е да се намери такъв баланс, който да позволи на италианското общество да функционира, докато бъде намерена ваксина срещу заболяването. Локалните карантини останаха като възможност и селища, които показаха неочакван пик на новите случаи, биват затваряни.

План или правомощия?

В направената ретроспекция прави впечатление, че развитите западни държави предпочитат да следват детайлно обмислен и, най-важното, разписан план, който в повечето случаи залага на отпускане на една конкретна мярка и отчитане на нейния ефект преди да се премина към следващата. Това е в контраст със страни като България, Унгария и Румъния, където бе предпочетено даването на извънредни пълномощия с оглед на възможност за бърза реакция при промяна в епидемичната обстановка. В България обаче това доведе до някои комични ситуации с налагане и светкавично сваляне на ограничителни мерки понякога в рамките на едно и също денонощие.

Този подход има и друг сериозен недостатък в сравнение с мащабното добре планирано отваряне, защото провокира съмнения и опасения за възможни злоупотреби с предписанията на извънредното законодателство. Съпоставянето на методичното и предпазливо възстановяване на обществения и икономически живот в Германия, която първа възобнови и футболния си шампионат, контрастира с оставящото впечатление за стихийност разхлабване на мерките в България, съпроводено с противоречиви изявления като това на министър Ананиев и това на премиера Борисов, който преди време обяви че при няколко дни с над 100 заразени мерките ще се върнат.

Е, заразените вече са почти двойно повече от 100 на ден, но министър-председателят се зарича да не затваря нищо отново и предпочете да продължи да призовава българите към лична отговорност, като залага на нея вместо на налагането на задължителни мерки.

Можеше ли иначе?

Кой доколко е прав ще видим наесен, когато уж се броят пилците, но нямаше ли да е по-добре мерките да останат на място до края на извънредното положение на 13 май, вместо да падат десетина дни предварително, а времето да се използва за изготвяне на един по-точен, обхватен и компетентен план, който да бъде прозрачен и да държи ситуацията под контрол без да се налагат законодателни еквилибристики на тема „извънредна епидемична обстановка“. Просто, логично и прозрачно. Пък ако планът се провали, от което никой не е застрахован, нали затова е парламентът – да приеме необходимото законодателство за нов кръг от мерки?

Проблемът с коронавируса няма да се реши с извънредни правомощия, ако няма ясна визия какво и защо се предприема. В този контекст България досега очевидно се справи по-добре от западноевропейците с епидемията, но изглежда позагубила пътя как да се върне към нормалност.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!