Ще бъде извършен одит на всички спешни звена на болниците в страната за спазването на въведените изисквания по стандарта за Спешна медицина. Разпореден е и преглед в спешен порядък на действащия стандарт, както и относно спазването на правилата за вътрешния ред и съответните протоколи за поведение. Това съобщи днес здравният министър Асена Сербезова.
„Целта е да се установи дали е необходима системна промяна, за да няма ситуации, при които пациенти, близки и ние като общество да се чувстваме безпомощни, защото бюрократични процедури са станали бариера пред противошоковата зала“, обясни тя.
Към настоящия момент изискванията за дейността и структурите, които оказват спешна медицинска помощ, са определени в Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ и са задължителни.
Съгласно стандарта, организацията на дейността на спешните отделения се определя с медицинския стандарт, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на спешното отделение и с вътрешните правила за взаимодействие на останалите отделения в болницата (структурите от така наречения Спешен болничен комплекс) при обслужване на спешно болен пациент. Ръководителите на болниците, в които е разкрито спешно отделение, създават необходимата организация, ръководят, контролират и носят отговорност за осигуряването на диагностично-лечебната и консултативната дейност в отделението.
Съгласно изискванията на стандарта, спешното отделение трябва да има обща зона на регистрация/триаж. В тази зона се осигуряват обстановка и условия за кратка входяща триажна оценка на пациента. Триажната зона има директен достъп до зоната за ресусцитация (шокова зала) и да бъде подсигурена с апаратура и екипировка за начална оценка и базална поддръжка (BLS) и наблюдение на жизнените функции.
Стандартът съдържа алгоритъм за прием на спешен пациент – в него е определено, че всички пациенти, попаднали на територията на спешно отделение, подлежат на медицински триаж и се категоризират по приетите триажни скали в зависимост от тяхното състояние като „критичен спешен пациент“, „нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент“ или „минимална спешност – стабилен пациент“. Триажната категория на спешния пациент се определя на базата на основно оплакване, въз основа на наличието, вида и степента на тежест на определени физиологични прояви (ниво на съзнание, хемодинамика, дишане, телесна температура, остра болка, кървене).
Съгласно стандарта, медицинският триаж в определената за тази дейност зона се извършва от минимум един член на спешния екип (лекар, специалист по здравни грижи, лекарски асистент или професионален специалист) със специална подготовка и обучение за тази дейност. Триажната оценка трябва да се извърши до 5 минути от посещението в спешното отделение и включва отчитане за определени витални белези (дишане, пулс, телесна температура, артериално налягане), и определяне на предварителна диагноза или основно оплакване, въз основа на които се определя триажната категория.
Съгласно триажната скала, определена в стандарта, критичен спешен пациент (Код Червено А1) е пациент с животозастрашаващи симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на по-нататъшна нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция. Тези пациенти се насочват незабавно (до 1 минута) към зала за ресусцитация (шокова зала).
Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код Жълто В2) е пациент с потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, ако лечението не се приложи бързо. Тези пациенти трябва да бъдат настанени и обслужени от спешния екип в определената за целта зона за преглед/спешна терапия до 30 минути от момента на определяне на триажната категория.
Стабилен пациент (код Зелено С3) е пациент с признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал за прогрес към по-тежко състояние, тежки последствия или усложнения. Тези пациенти трябва да бъдат настанени и обслужени от спешния екип в определената за целта зона за консултации/пациенти с минимални увреди за бързо проследяване – fast track, до 120 минути от определяне на триажната категория.
Всяко спешно отделение трябва да поддържа и осигурява на видно място разписани алгоритми за поведение при най-често срещаните критични спешни състояния.
Регистрацията на постъпващите в СО лица се организира на принципа на приемно-регистрационно гише, като с оглед на факта, че водещо е спешното състояние на пациента, стандартът определя, че регистрационното интервю се провежда единствено след извършване на медицински триаж, т.е. след като е оценено неговото състояние. Стандартът изрично определя, че след извършването на медицински триаж се пристъпва към запис на пациентните данни с регистрация за прием в спешното отделение. С оглед на това, данните за регистрация на пациента могат да се събират от пациентите или придружителите навсякъде на територията на спешното отделение, паралелно с неговото обслужване – на място в стандартните клинико-терапевтични зони или на регистрационното гише за оформяне на детайлите по приема на спешния пациент.
Компетентният орган за контрол върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Проверки за съответствие с изискванията на медицинските стандарти извършват и регионалните здравни инспекции.
По-рано днес от ПП „Възраждане“ поискаха оставката на здравния министър, заради случаят във Враца, при който жена в тежко състояние почина на рецепцията, докато я регистрират. Според тях оставката в случая би била морален акт.
Сербезова припомни на депутатите, че каквито и протоколи да има, в болничните лечебни заведения работят хора и личностните качества на всеки един трябва да бъдат преценявани през призмата и на емпатията.
„На първо място споделям ценностите да помагам, подкрепям, стабилизирам, както и да бъда част от екип със здрави морални устои. Морален акт не е да предавам доверието, което ми е гласувано. Морален акт е да опитам с всичките си сили и възможности да се справя с тежкото наследство, което заварих… Избирам да помагам дотогава, докато е необходимо“, пише тя.
По думите й , морален акт, който показва “ценности”, са и заплахите, които получава от симпатизанти на една политическа партия.
„Определена ценностна система е и поведението, когато си поканен на среща в Министерството на здравеопазването, за да водиш диалог, вместо това да крещиш, обиждаш и размахваш пръст. Нима е морално да се заблуждава обществото за броя на смъртните случаи, асоциирани с употребата на ваксини? Или пък е морално да се тиражира заблудата, че ваксините не са изпитани в клинични изпитвания? Всеки прави своите избори – моралният акт е избор, направен пред всички. Моят е не да говоря от трибуната и да използвам човешки трагедии за политически цели, а да създам организация, за да подобря системата, в която са натрупвани дефицити в продължение на десетки години. Това е моето морално задължение“, пише министърът.
Конкретната служителка на регистратурата, която е била дежурна по време на трагичния случай, е освободена от длъжност. Назначени са незабавни проверки от страна на РЗИ Враца и Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Това става ясно от пост на здравния министър в социалната мрежа „Facebook“, който впоследствие беше изтрит.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
