КНСБ ще заяви исканията и очакванията си към партиите, които влизат в предизборната борба. Това съобщи пред БНР президентът на най-гояламата обществена организация Пламен Димитров.
Според синдикалния лидер – не е вярно, че България не произвежда повече, отколкото през 1990-та. За последните 27 години, ръстът на БВП е с над 50%, но заплатите на работещите са същите, като в началото на прехода. По думите на Димитров, това се дължи на несправедливото разпределение на БВП между работници и работодатели:
„Очакваме през тези 4 години да стигнем 50% от съотношението минимална – средна работна заплата в края на периода, но и 50% от всичко произвеждано в България да отива към труда , което означава за тези 4 години грубо около 10 милиарда лева да стигнат до джоба на работниците… Естествено искаме заплатите на ключови сектори – образование, здравеопазване, култура, да растат изпреварващо.“
България може да се развива много по-интензивно, с по-големи темпове на растеж и увеличение на БВП с 4-5 процента годишно, ако има политика за насърчаване на индустрията, стимулиране на конкретни сектори, оздравяване на енергийния сектор. С конкретни мерки може да бъде постигнато всичко това, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров:
„Има известно наддаване, то не чак толкова невъзможно. Средна заплата от порядъка на 1500 лева след 4 години, аз не мисля, че би трябвало да изглежда в нашите очи нереалистично, напротив би трябвало да я поискаме, за да я достигнем. Ако се поставят цели от този порядък, и в момента икономиката може да расте повече.“
По думите му не постигаме този растеж към момента поради ред причини – корупционни механизми, неизпълнени и неясни административни процедури и ред други, които най-накрая водят след себе си неоползотворяване възможностите. Ние имаме проблем с разпределението – на вече произведеното и преразпределението на създадения продукт. Говорим за заплата от около 1000 лева средно, но всъщност 70% от наемните работници получават доход, който е далеч под средната работна заплата. Това само по себе си говори за състоянието на пазара на труда.
Меморандумът на КНСБ, който ще бъде представен на политическите сили включва 5 основни точки и около 45 страници. В областта на данъчната политика, КНСБ се обявява за равни приходи от преки и косвени данъци. В момента бюджетът се попълва основно от косвени данъци като ДДС, акцизи и др., и така данъчната тежест се понася от потребителите, а индустрията внася по-малко в хазната. Синдикатът подкрепя още прогресивното подоходно облагане, а предложения модел включва възстановяване на необлагаем минимум, което според изчисленията на експертите към КНС Б ще струва на държавата около 1 лмрд лв., еднократно и ще подобри финансовото състояние на най-бедните.
