Животът и смъртта на Григорий Ефимович Распутин са обвити в митология, което го прави една от най-важните фигури в руската история.
Мистичен лечител, гадател, политически саботьор и монах, Распутин бил едновременно боготворен и яростно ненавиждан, пише американският „Таймс”.
Ето пет мита и истини за легендарния свещеник от Сибир.
ИМАЛ МИСТЕРИОЗНИ СИЛИ
Распутин се е родил в малко село в Западен Сибир. Още в ранна детска възраст той проявявал интерес към религията. Още като бил дете, в родното му място се носели слухове, че притежавал мистериозни сили.
Въпреки че, се оженил и станал баща на няколко деца, Распутин изоставил семейния живот и тръгнал да търси Бога. След години скитане и религиозни учения, Григорий Ефимович се озовал в Санкт Петербург, седалището на императорската власт.
Чрез различни връзки Распутин станал близък до императорското семейство – Николай II и императрица Александра.
Престолонаследникът – Алексей Николаевич страдал от тежко заболяване – хемофилия – болест, водеща до постоянни вътрешни кръвоизливи. След няколко сеанса с Распутин, момчето като че ли се пооправило.
Някои историци предполагат като Пиер Гилиард предположили, че кървенето вероятно е спряло в резултат на настояването на Распутин Алексей да спре да взима аспирин (известен със свойството си, че разрежда кръвта). Местните обаче твърдели, че магическите правомощия, които Распутин притежавал, са причината престолонаследникът да оздравее.
Императрицата била изумена от способностите на лечителя и веднага направила Распутин свой близък съветник.
ТОЙ БИЛ СЕКСУАЛЕН ДЕВИАНТ И ЛЮБОВНИК НА КРАЛИЦАТА
Слуховете за сексуалните подвизи на Распутин бързо започнали да се разпространяват. Григорий имал изключително ексцентрично поведение – посещавал публични домове и прекалявал с алкохола, а всичко това противоречало на неговото религиозно благочестие.
Историците считат, че Распутин бил част или поне бил повлиян от секта, според която такова разгулно поведение го е приближавало до Бога. Макар че, често ходел по забави, няма доказателства, че е бил сексуален маниак и че е имал връзка с императрицата.
Голяма част от живота му е преувеличена, особено след Февруарската революция през 1917г. се появили много украсени „факти” за Распутин, които целели да опропастят живота му.
РАСПУТИН БИЛ ТАЙНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА РУСИЯ
Заради непрекъснатите си изяви в императорския двор, тръгнали слухове, че Распутин е кукловодът на кралското семейство.
Александра ставала все по-зависима от Грогорий и очевидните му успехи с лечението на сина й, само задълбочавали слуховете.
В действителност монахът, от време на време, давал военни съвети, освен медицинска помощ, но идеите му така и не се оказали полезни за руската армия и император Николай.
След като на 23 август 1915г. монархът поел еднолично контрола над руските войници, с помощта на Григорий Ефимович и императрица Александра, Николай бил остро критикуван заради пораженията на бойното поле.
Докато императорът бил на война, държавата била под контролна на императрицата и именно тогава Распутин се възползвал от възможността да й дава съвети. Той не губил време и скоро успял да извоюва назначаването на свои хора на ръководни длъжности.
БИЛ БЕЗСМЪРТЕН
Поведението и влиянието на Распутин станали синоним на всичко негативно в политиката и обществото на Русия. Дори няколко пъти се разминавал със смъртта. През юни 1914г. просякиня го намушкала в стомаха, твърдейки че съблазнява невинни девойки.
Распутин едва не умрял.
Две години по-късно, няколко благородници, водени от Феликс Юсупов, планирали убийството на свещения човек. На 30 декември 1916г. Юсупов поканил Распутин на вечеря в дома си.
След изобилието от храна, вино и десерти – всичко това пълно с цианкалий – домакинът се учудил, че отровата не действа.
Затова мъжете започнали да стрелят по Распутин, който, според легендата, дишал и след като го направили на решето. Руснаците се ядосали и го хвърлили в леденостудената река, за да се удави.
Въпреки всичко това, в тялото на Распутин не били открити следи от цианкалий или каквато и да било отрова. Аутопсията показала, че монахът е умрял от един куршум в главата.
ВЪЗКРЪСНАЛ
Както смъртта на Григорий, така и последствията от нея са били силно митологизирани. Легендата разказва, че след като бил отровен, застрелян и хвърлен в реката, той бил уловен от група минувачи. Тогава монаха още бил жив и го изтеглили на брега.
Истината обаче е следната: полицията открила починалия труп на монаха няколко дни след убийството, тъй като водата била замръзнала.
На 15 март 1917г, император Николай II абдикирал от трона в резултат на революцията. Следващата година болшевиките избили целия род Романови.
Митовете за монаха обаче устояли на времето. Някои историци дори предполагат, че влиянието на мистичния лечител действително било огромно в императорския двор.
