Черният магьосник в двора на руския император Петър I

Граф Яков Даниел Брус (или граф Яков Брюс – Велимирович), учен и военен експерт, наследник на шотландски клан, би близък сътрудник на руския император Петър I. Той бил добре образован в много области и голям познавач в сферите на математиката, астрономията, топографията, говорел и няколко езика.

Мнозина го смятали обаче за окулист и магьосник.

Многобройните му таланти били оценявани от императора, който често го „възнаграждавал” с политически длъжности и разчитал на неговата компетентност. Графът бил командир на артилерия, рицар на ордена на св. Андрей и член на Сената.

Яков Брюс бил основател на първата руска обсерватория, която заемала най-горните етажи на Сухаревската кула. Яков бил любител на астрономията и четял различни и много книги по темата. Личната му библиотека била съставена почти изцяло от такива книги, както и много други научни трактати.

Някои източници твърдят, че той често носел в джоба си малък телескоп. Известно е, че Яков научил императорът Петър I да се ориентира в морето или на земята, според позицията на звездите. Графът стоял нощем в кулата си, гледал нощното небе и записвал наблюденията си.

Тези нощни бдения предизвикали поредица от слухове по негов адрес.

Много от придворните смятали този интелигентен, мистичен човек за странен. Казвали, че Брюс бил черен магьосник, който изпълнявал ритуали през нощта, на върха на кулата Сухарев.

Други пък твърдели, че железни птици с човешки глави били забелязани да отлитат от прозорците му.

Трети казвали, че самият Яков се превръщал във врана и отлитал.

Брюс имал достъп и до подземията на кулата, където си имал научна лаборатория. Разбира се, придворните шушукали, че там Яков правел зловещи експерименти.

Една от най-странните и интересни истории за Яков била за смъртта му. Според някои, той знаел тайната на Живата вода и Водата на смъртта – магически субстанции, способни да лекуват рани и да връщат хората към живота.

Легендата разказва, че Брюс наредил на един от слугите си да го убие, да разреже тялото му на четири части. След това слугата трябвало да погребе господаря си и да излива магическата течност върху останките му в продължение на няколко дни и нощи. На четвъртият ден тялото на графа било изровено и за учудване на всички, той изглеждал напълно жив, но заспал.

Смятало се още, че той имал много особена книга, която съдържала тайните на света и на тъмните магии – „Черната книга”. Очевидно, тя можела да открива всички скрити съкровища, да отваря всички ключалки и да знае всички истини.

Според друга легенда, тази книга някога била собственост на цар Соломон, а според друга – била написана от самия Дявол.

Преди смъртта си Яков скрил тази специална книга някъде в Кулата, вероятно в стените или в мазето. Императрица Екатерина I вярвала в слуховете за Яков и дори се опитала да намери книгата след смъртта му през 1735г. Хората разказвали, че когато след погребението на графа, всяка нощ кулата се изпълвала със светлина, сякаш духът му още бил там.

Тя претърсила всичките книжа на мъжа, но не успяла да открие нищо. Когато през 1934г. Сухаревската кула трябвало да бъде разрушена, властите решили сградата да разглоби тухла по тухла. Изглежда дори съветското правителство се опитвало да запази в тайна книгата на Брюс.

Днес историците твърдят, че Яков Брюс бил велик майстор на риската масонска ложа, в която членувал и Петър „Велики“.

И до сега историците нямат точни данни, с какви опити се е занимавал Яков Брюс – Велимирович, в помещенията (в подземията) на кулата.

Всички записки по странен начин били изгубени след смъртта му.

Именно в Сухаревската кула Брюс, от самото начало, държал своята „кунтскамера“ с която много се гордеел. В посмъртните описи на неговия кабинет, били открити предмети, които съдебните служители можали да опишат само така: „продълговат предмет, напомнящ човешка глава, с размерите на ябълка, куха отвътре“…

Яков Велимирович се увличал от химия и черна магия. В лабораторията си той правел тайни опити, заради което между народа придобил името – „Чернокнижникът“.

Бедняците от целия окръг се бояли от Брюс. По свидетелства на очевидци от онези времена, той често канел при себе си самотни хора от улицата, детските домове или просто пияници, които после никой, никога не виждал.