Световната банка: Пандемията ще промени необратимо глобалната икономика

Глобалната икономика е изправена пред „поразително големи“ загуби, а усилията за възстановяване от пандемията са затруднени от недостиг на ресурси, заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас.

Докато базираният във Вашингтон кредитор за развитие стартира нови програми за 160 милиарда долара с цел финансиране на 100 страни в опит да се справят със спешната ситуация, кризата ще принуди развиващите се страни да преосмислят структурата на своите икономики, заяви Малпас пред АФП.

Първоначалните оценки за 5 трилиона долара икономическа стойност, унищожени от мерките срещу COVID-19, вероятно далеч не са действителните щети, които ще бъдат нанесени от усилията за овладяване на вируса, каза той.

Банката предупреди, че световната рецесия ще доведе 60 милиона души до крайна бедност, но Малпас заяви, че мрачните прогнози вероятно ще станат много по-лоши с напредването на кризата.

„Няма достатъчно ресурси“, каза той. „Продължавам да търся други начини за добавяне на ресурси към програмите, които имаме и над които работим – сред тях директни парични плащания за подпомагане на най-уязвимите хора в развиващите се страни“, каза Малпас.

Следващата седмица Световната банка ще публикува актуализираните си прогнози за растеж на Глобалните икономически перспективи (GEP), но обхватът и скоростта на въздействието на пандемията почти опровергава очакваното и ще остави дълготрайни белези.

„Страните са изправени пред най-дълбоката глобална рецесия след Втората световна война“, каза Малпас. „И това би трябвало да държи много хора будни през нощта, притеснени от последиците за бедните, за уязвимите, за децата, за здравните работници, като всички са изправени пред безпрецедентни предизвикателства.“

Докато напредналите икономики ще се сблъскат с най-дълбоките спадове в процентно изражение, „в много отношения по-опасните свивания ще са в най-бедните страни, защото те са били по-близо до прага на бедност преди пандемията“.

Предизвикването на крайна бедност до голяма степен ще зависи от това колко бързо напредналите икономики могат да се съвземат отново, тъй като развиващите се страни зависят от пазарите в богатите страни, каза той.

Тъй като страните се борят да финансират спешни нужди от медицинско оборудване и лечение, както и да осигурят хранителни доставки, те са принудени да източват ресурси, предназначени за образование и други критични инвестиции.

А липсата на инвестиции подкопава потенциалния растеж по време на възстановяването след пандемията.

„Инвестицията, която ви е необходима за бъдещето, се губи в борбата с кризата в здравеопазването“, каза Малпас.

За да притъпят дългосрочните вредни последици непосредствено след кризата, Малпас заяви, че правителствата ще трябва да преосмислят и прекроят своите политики и „да осъзнаят, че глобалната икономика ще бъде съвсем различна в бъдеще“.

Законодателите ще трябва да инвестират в нови видове работни места и бизнеси, в „перспективна икономика, а не да се опитват да рекапитализират предишната икономика“.

Страна, която работи за изграждането на по-големи туристически сектори, ще трябва да намери начин да „изгради умения у работниците, които да се впишат в глобалната икономика…, в която има по-малко туризъм и повече нужда от безопасност на храните и от разнообразие на хранителни източници „.

Малпас също предупреди, че „потресаващият” брой деца извън училище създава „учебна бедност”, която ще има по-големи последици в социално отношение.

Докладът на банката призовава за „всеобхватни политики за засилване на дългосрочния растеж …, за да се направят бъдещите икономики по-устойчиви.“

Световната банка призовава да се премахнат неефективните разходи, включително енергийни субсидии в момент, когато цените на горивата рязко са паднали, особено когато финансите на износителите на петрол са били нестабилни преди пандемията.

Докладът също така препоръчва „ускоряване на разрешаването на спорове, намаляване на регулаторните бариери и реформиране на скъпите субсидии, монополите и защитените държавни предприятия, които забавят развитието“.