Източноевропейските им работници живеят като модерни роби, но какво от това – важното е да се трупат печалби. Германските кланици „Тьонис“ съвсем съзнателно допуснаха заразата да плъзне сред работниците им.
Как да наречем хора, които в ламтежа си за печалби не се спират пред нищо? Безскрупулни? Алчни? Човекомразци? Все определения, с които бихме могли да опишем ръководството на германския месопреработвателен концерн „Тьонис“. Защото именно то е виновно за сегашния взрив от зарази, след като от месеци е пределно ясно колко опасен е новият коронавирус и колко бързо се разпространява той в хладилните помещения на месокомбинатите.
Ясно беше също така, че е само въпрос на време кога пандемията ще плъзне и в това най-голямо германско предприятие за месопреработване, след като преди това същото се случи и в редица други кланици. Защото наемните работници от Източна и Югоизточна Европа се трудят при почти нечовешки условия – принудени са да стоят плътно едни до други, докато транжират закланите животни, живеят наблъскани в тесни общежития, където просто няма как да спазват дистанция.
Модерни роби
Правозащитници, медици и експерти по охрана на труда от месеци настояват всеки работник да бъде настанен в отделна стая, за да се ограничи разпространението на вируса. Но подобно нещо би струвало пари, а ръководството на концерна „Тьонис“ явно не е склонно да приеме никакво понижаване на печалбите.
Българите, румънците и поляците, които колят и транжират животните, работят за много по-малко пари от германските им колеги. Те са нещо като модерни роби. И нямат алтернатива, защото в родината си биха получавали още по-мизерни заплати. А са всъщност хора, чието достойнство би трябвало да е гарантирано от германската конституция по същия начин, както и за всички останали граждани в страната. Крайно неморално е да се обогатяваш от мизерията на тези хора, а тъкмо това прави в случая ръководството на „Тьонис“.
Ангажиментът на фирмата за масовия спорт или за защитата на животните изглежда на този фон като евтин трик, с който да се прикрие недостойното отношение към собствените работници. Почти половината от 6-те хиляди служители в централните цехове на фирмата са назначени при подизпълнители. Така тези хора имат ограничени трудови права, но пък печалбите на концерна растат, повишава се и конкурентоспособността му. Дотолкова, че „Тьонис“ изнася месо дори за аграрни страни като Румъния и продава свински крачета в далечен Китай. Който иска да види тъмните страни на глобализацията – да заповяда в Реда-Виденбрюк, където се намира централата на концерна.
Много от хората в региона досега посрещаха с безразличие критиките срещу „Тьонис“. И това е обяснимо – регионът е структурно слаб, добре платена работа трудно се намира, а влиянието на концерна над политиката в региона и провинцията е огромно. Затова и проблемите с чуждите работници дълго време се замитаха под килима.
Насрещен вятър
Сега обаче нещата се променят: политици се дистанцират от шефа на концерна Клеменс Тьонис, съдружници настояват за неговата оставка, а хората, живеещи в съседство, са гневни, защото заради стотиците случаи на инфекция в предприятието всички училища и детски градини в целия окръг отново бяха затворени.
Сега всички погледи са насочени към германското правителство: ще допусне ли то Клеменс Тьонис да се измъкне от отговорност – или ще се възползва от случая, за да промени курса в аграрната политика? Правилно би било да се стимулират малки регионални кланици, вместо гигантски фабрики за месо като „Тьонис“ или „Вестфлайш“. Да, това ще доведе в крайна сметка до повишаване на цените на хранителните продукти в Германия. Но допитванията сочат, че мнозинството германци са готови да плащат по-високи цени за месото, което консумират. В противен случай жертва се оказва не друг, а човекът.
Текст: „Дойче веле“.
