Проф. Владимир Чуков е в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Иран.
Проф. Чуков, в доклада си, публикуван преди дни, Държавният депарамент на САЩ написа толкова критични думи за България? Той звучи сякаш не сме страна от НАТО, а такава от Третия свят?
Този доклад не трябва да ни стряска и да ни изненадва. Бих посъветвал тези, които анализират подобен тип текстове, да се върнат назад в архивите на държавния департамент и да видят през годините каква е била позицията на САЩ по тази толкова чувствителна тема като права на човека. Личното ми мнение е, че текстът е относително „мек“. За сравнение ще дам края на мандата на Обама, когато думите бяха много по-остри. В този период – в по-предния парламент имаше 3 патриотични формации, които подкрепяха ГЕРБ. Тогава те бяха обект квалификации, които бяха направо шокиращи, в сравнение със сегашните, свързани с полицейското насилие, цензура в медиите и корупцията. Тези неща няма как да не бъдат отразени – вижте, например България на кое място е по свобода на словото.
Правата на човека във всички негови разновидности – отношение на държавата към гражданите, състоянието на съдебната система или „ахилесовата пета“ на нашата държава от самото ни приемане в ЕС – това са неща, които всички ги знаем, но в момента са казани от американското посолство с емпирични примери. Тук тонът е относително смекчен, защото няма шокиращи определения. Moже да погледнем и други държави, съюзници на САЩ, там изводите са още по-трагични. Трябва да разберем, това е много важна част от външната политика на САЩ. Всички тези теми са били в медийното и обществено внимание и ние няма какво да дебатираме. Това не трябва да го приемаме като катастрофа и поражение.
Доклад в този вид щеше ли да е възможен този доклад по време на мандата на Доналд Тръмп? Върна ли Джо Байдън традицията при американската чувствителност към свободата и демокрацията?
Специално с идването на Байдън, този критерий рязко отиде на преден план. Има разлика между демократическата и републиканската администрация на Белия дом. За демократите това е водещо. Например те отново поставиха на дневен ред случая „Хашоги” със Саудитска Арабия, докато Тръмп се опита да го потули, същото важи и за правата на човека в Египет, който е важен, стратегически партньор. При Турция краските също са много по-черни.
Това, което ми се струва като нов компонент е, че едно друго посолство – това на Русия, се опита да коментира доклада на Държавни департамент. България е суверенна държава и решенията се взимат в София, а не някой да ни обяснява какви са нашите права и какво да правим. Това е част от променената обстановка. Не си спомням друг случай, в който някой да коментира доклад за България от някаква друга държава.
Правителството сякаш очакваше, че след закупуването на американски самолети и анонсирането на още няколко икономически проекта, свързани със САЩ, ще получим политическа „индулгенция“. Според вас това възможно ли е?
Не мога да се съглася. САЩ е правова държава и там има върховенство а закона без значение дали сме икономически партньори или съюзници. От 2004-та България много ясно и категорично спазва своите съюзнически отношения с НАТО, а в същото време все още нямаме право на безвизов режим – т.е има ясни критерии. Ако гледахме по този начин на нещата, много силно ще се объркаме. Неслучайно продължаваме да сме обект на мониторинг от страна на Европа и това час по-скоро трябва да бъде оправено от бъдещите управляващи, ако въобще е възможно.
Очаквате ли констатациите в американския доклад и предшестващия го европейски, да променят по някакъв начин избирателните нагласи?
Не вярвам да ги променят. Кампанията в България се води на много по-ниско и битово равнище. Много малко от хората биха се повлияли от подобен тип констатации. Биха го сторили хора с по-високо образование, по-информирани. Мисля, че те са малцинство, което много слабо влияе на избирателната активност, моделирането на управлението и самото взимане на решения за корекция на всичко, което изброихме. Очевидно като общество не сме способни да достигнем до онова, което е необходимо. Това са ”червени лампи”, но е факт, че толкова години все още няма зрялост нито в обществото, нито в държавата, за да се направят дори малки стъпки.
