Петков и Василев няма да спасят България. Но могат да посредничат между всички онези партии, които са изпокарани. Ще се появят и непочтени в редиците им. Но надеждата е да свършат работа, не да бъдат Левски и Ботев.
Новата политическа формация на Кирил Петков и Асен Василев породи вълна от реакции. Неочаквано мек се оказа най-сериозният им противник Борисов. Той заяви, че било „мъжко“ да създадат партия, макар че не били особено почтени, задето не актуализирали завещания от него бюджет. В сериала, който играе лидерът на ГЕРБ, има място за един-единствен архизлодей, който в последната сцена трябва да бъде победен в личен двубой с лазерни мечове и това е президентът Радев. В този смисъл 40 и няколко годишните „момчета“ си остават само странично разклонение на сюжета.
Неочаквано голяма ярост към двойката обаче разви иначе обраното „Движение за права и свободи“. В криминалния жанр на „дългата ръка“ те привидяха зад тях кръга „Капитал“, който вече бил инженирал и ГЕРБ, и Реформаторския блок, и „Да, България“. Двамата основни докладчици по темата, г-н Хамид и г-н Цонев шеговито се впускат в полето на популярната култура, като наричат Петков „Шугарфейс“ – захарно лице, ама взето назаем от злодей, както е в едноименния филм с Джон Траволта. (Дали тук няма и малко завист за външния вид на новите лидери, чудя се?). Изобщо, „Холивуд пере най-добре“, но какво има за изпиране, аз не разбрах съвсем. Посланието е, че цялата работа е лековата, ще мине и замине както другите проекти на врага им Прокопиев, макар че ако ГЕРБ е тъкмо негово пъклено дело, май нещо не се вързва.
Обичайният хейт и други критики
На тази лековатост набляга и г-жа Нинова от висотата на уж стогодишната история на партията си, (направила впрочем доста 180-градусови завои). Яростта на социалистите идва от реалната или измислена опасност, че новата формация ще им краде симпатизанти. А нали знаем от един друг деец, че социализмът се предава по полов път. Биология, нашето си е наше! Основната обида идва от убеждението, че президентът също така си е техен, а те двамата виждаш ли „приватизирали“ – по израза на Иво Христов – неговия авторитет. Е да де, ама и г-н Радев сега отива на избори и някой да не вземе да реши, че той приватизира авторитета на успешните си служебни министри?
Да не се задълбочаваме в обичайния хейт за това, че били недоносчета, неуспели бизнесмени, дошли да си напълнят джобовете, слуги на Америка и други от сорта. Прекрасната инвестиция на електромобили в Ловеч била всъщност на албанска фирма. (Новият шеф на борда, заместил проф. Шу тази година, е от албански произход, но това не прави фирмата албанска, моля не се излагайте!). Върхът на всичко, разбира се, е превръщането на университета Харвард в обидна квалификация от разлютените патриотични хейтъри. Признавам, мислех че обидата „джендър“ е шедьовърът на националния дух, но „Харвард“ вече тотално я засенчва.
В дясното пространство атаките сякаш отслабват, но се разгръщат коварни подводни течения. Десните са най-вече ядосани от това, че „Продължаваме промяната“ (ПП) отказаха предизборна коалиция и май ще дръпнат гласове от „Демократична България“ и „Изправи се БГ“. Най-силен огън привличат двете партии, избрани за ракети-носителки („Волт“ и „Средна европейска класа“ (СЕК)). Припомнят ни се многобройните превъплъщения на Настимир Ананиев, както и регистрирането от него на запазена марка „Реформаторски блок“, което май не му донесе дивиденти, а само насмешки. „Средна европейска класа“ пък бива свързвана с националистически формации – в социалните мрежи качват снимки на мутри с ланци и други излагащи спомени.
Със сигурност този избор трудно може да се защити и все пак допускам, че не е било лесно за броени дни да се намерят подходящи за целта партии. Това били „най-добрите опаковки, които се намират на пазара“, каза един от основателите на ПП, г-н Лорер. Само че нали помните проблема, който си създаде навремето царят със своите мандатоносител(к)и, които после трябваше да участват в политиката му и нерядко го излагаха. Но при Петков и Василев най-вероятно причина за недомислието е бързането. Ако речем да търсим идейни измерения в избора им, то „Волт“ е федералистка формация, а на федерализма у нас гледат като път към заличаване на потъналата ни в комплексите си нация. Казват, че правя свръх-интерпретация, но не бих изключил свързаната с национализма СЕК да е била взета за баланс – един вид запуши-уста за патриотичен хейт.
Ужасно дразни заявката за почтеност, която издава самомнение и обещава бъдещи разобличения. Да добавим и заявката няма леви, няма десни, по която си чешат езиците изкушените; впрочем и тя ни връща към царя – палач на дясното в България и неуспешно реактивиран от г-н Трифонов тази година. Все пак морализаторските нападки тук са по-умерени, вероятно заради надеждата от бъдеща коалиция с ДБ. Заслужава да се отбележи разочарованието на културно-либералната общност от едно интервю на Кирил Петков, в което той отказа да застане на страната на еднополовите бракове и нещо смота, че бил леко „традиционалист“. Изобщо по много теми очакванията са големи, а отговорите – нееднозначни, както си е редно в една предизборна ситуация.
Никой не очаква те да са Левски и Ботев
Не пропускаме и естетиката. Винаги яростният Теодор Ушев нападна към логото им във ФБ: „Нима ще се чувстват уютно, държейки речи под това аматьорско недоносче? Нима толкова им стига интелектът, че да се поставят под този примитивизъм?“.
Но има и други естетически гледни точки, които нерядко идват от към дамската аудитория и са отправени към външния вид на новите политици – например радостта от това, че на терена се появява още една партия „без бръснати глави и шкембета“.
Отношението към новия проект много ми напомня българското антиваксърство. Понеже ваксините не помагат 100%, автоматически стават вредни. Ако погледнем реалистично на проекта Петков/Асенов, ще си спестим ненужни разочарования. Едва ли ще вземат 30%, както се надяват, но и да са между 10% и 20% ще е добре. Никой не очаква от тях да бъдат спасители – най-вероятно те ще изиграят ролята на посредници между всички онези партии, които в момента са се изпокарали. Ще се появят и непочтени в редиците им, дано са по-малко от преди. Надеждата е да свършат работа, не да бъдат Левски и Ботев. Либералният център, където се целят, е преди всичко прагматизъм – съвършените неща нека оставим за един друг свят.
Коментарът е на „Дойче Веле“. Заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
