Ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят: решението на ЦИК за ръчно броене крие големи опасности. Толкова големи, че може зорлем да си провалим изборите.
На пръв поглед изглежда като двойно подсигуряване за честността на вота – хем машината да брои електронно гласуването, хем секционните комисии да броят ръчно разписките от машината. В действителност обаче резултатът е като тройното наказание по български – хем торбата със сол, хем стоте тояги на голо, хем стоте гроша глоба.
С голямо мнозинство в Централната избирателна комисия, съставено от представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН, в петък бе взето решение на изборите на 14 ноември във всяка секция да се броят ръчно контролните разписки от вота за президент и за парламент. Още в понеделник „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Изправи се БГ. Ние идваме“ внесоха жалби във Върховния административен съд (ВАС) за отмяна на решението на ЦИК.
Искаме ли този хаос, искаме ли зорлем да провалим изборите?
Ако човек си направи труда да прочете методическите указания на ЦИК, в които е въведено задължението за ръчно броене, и го сравни с нормите в Изборния кодекс, без да е юрист ще установи, че комисията си позволява да дописва и променя кодекса. А в него много изчерпателно са описани задълженията на секционните комисии, сред които не фигурира ръчно броене. Нещо повече: като единствено легитимни данни за резултатите от вота се признават тези от електронната машина, удостоверени с машинен протокол. ЦИК обаче въвежда някакъв нов протокол от ръчно броене, непредвиден в кодекса.
Да си представим какво ще се случи на практика. Контролните разписки от машините наподобяват разписките от банкомат. Те са много по-малки по размер от хартиените бюлетини и данните от вота са изписани върху тях с дребен шрифт. Секционните комисии трябва да броят имена на мажоритарни кандидати за президент, на партийни листи за парламент, плюс номера на преференциален вот за депутати.
Това означава продължителна и изнурителна работа. Която тъкмо заради това предполага доверие между членовете на комисията – не могат всички да надничат в разписката с дребния шрифт в ръцете на този, който брои. И точно заради тази възможност мнозина могат да послъгват при броенето. Могат дори да скрият или изхвърлят разписки – случвало се е в огромни мащаби при вотове с хартиени бюлетини. А в отчитането на преференциите опитът нерядко сочи особена междупартийна солидарност: един член на комисия го интересуват преференциите в неговата партия и може да ги манипулира както си иска, ако не се бърка в аналогичната работа на съседа си по броене, който е представител на друга партия.
Накрая данните от ръчното броене се вписват в протокол, като тези данни, съвсем малко или пък много, може да се разминават с данните от машинния протокол. Ръчният протокол, според кодекса, няма да е валиден, но пък ще бъде качен на страницата на ЦИК и всеки ще може да види, че при него едно е на машина, друго – на ръка. Ами ако тези разминавания са значителни? Ами ако са в стотици или дори хиляди секции?
И солта, и тоягите, и грошовете
Резултатът от безумното решение на ЦИК е поне троен. Първо, изяждаме солта: вместо да имаме бързи и ясни изборни резултати, пак ще броим по нощите и ще предаваме в районните избирателни комисии мърляви протоколи. Второ, плащаме грошовете: десетките милиони левове за машини и софтуер са отишли нахалост – просто сме си купили тъч скрийн принтери за невзрачни хартиени бюлетини. Трето, отнасяме тоягите: над резултатите от вота тегнат тежки съмнения и дори може да се надигнат гласове той да бъде касиран частично или изцяло.
Разбира се, броене може да има и е нормално то да се прави извадково – за аналогова верификация на дигиталния процес. На миналите избори резултатите бяха броени ръчно в цели 1363 секции от всичките 9401, в които бе гласувано с машини. Известни разминавания в резултатите имаше само в секциите в чужбина, а резултатите от тези в страната се забавиха прекомерно.
Резонният въпрос накрая е каква е целта на ръчното броене. Очевидно първата цел е да се компрометира машинното, стига представителите на партиите, гласували решението на ЦИК, да се постараят. И да се върнем към изпитаното хартиено гласуване, което е много по-удобно за контролиране на вота и за манипулация на резултатите, особено чрез превръщането на валидни бюлетини в невалидни.
Втората цел е партиите, на които изборният резултат не им изнася, да имат възможност за оправдание. И в най-добрия случай да могат да кажат: Няма да оспорваме изборите, но да знаете, че сме жертва, електорално тежим повече. А в най-лошия да искат касиране на изборите.
За да не си проваляме зорлем изборите, ВАС трябва бързичко да пресече безотговорните партийни шмекерувания и да постави ЦИК на мястото ѝ.
Коментарът е на „Дойче Веле“. Заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
