Причудливият тревопасен динозавър „Франкенщайн” от Чили, който прилича едновременно на тиранозавър и на велосираптор, се оказа „изгубеното звено на еволюцията, което свързва хищните динозаври с техните двуноги жертви“, съобщават учени в статия, публикувана в списание Biology Letters.
„Чилизавърът е един от най-необикновените и интересни динозаври, откривани някога за цялата история на науката. Истинската „франкенщайновска” смесица от неговите черти му дава възможност да заеме ключова позиция на дървото на еволюцията на динозаврите и да ни помогне да разберем как са се разделили пътищата на най-големите групи динозаври”, разказва палентологът от Националния музей по естествена история в Лондон Пол Барет.
Преди две години британски и чилийски палеонтолози извършват разкопки в южната част на Чили, където под земята са породи, оформили се в край на Юрския период, преди около 140 – 145 милиона години. Както разказваха тогава учените, те изучавали историята на формирането на Андите и не са се опитвали да търсят нови видове древни гущери.
По време на експедицията детето на един от геолозите случайно се натъква на останките на твърде причудлив динозавър, който учени и медии кръщават „динозавърът Франкенщайн”. Това триметрово същество, получило името „чилизавър”, приличало по своята анатомия на т.нар. тетанури (Tetanurae) – група от предимно хищни динозаври, включваща тиранозаврите и предците на птиците.
Въпреки родствените връзки, „чилийският” динозавър Франкенщайн, приличащ по нещо на тиранозавър и на велосираптор – най-известните хищни „гущери на ужаса”, но при това тревопасен или всеяден със зъби с челюсти, неприспособени за лов на други гиганти от Мезозоя.
Необичайната диета и външният вид на тези древни и вероятно примитивни динозаври с тяло „сякаш съшито от парчета на множество други древни рептилии”, според Матю Барън, колега на Барет, са накарали много палеонтолози да се усъмнят, че са тенатури.
Битански учени проверили дали това е така наистина, както съставили списък от 450 отличителни анатомически белега на „динозавъра на Франкенщайн” и ги сравнили с аналогични части на анатомията на другите тревопасни и хищни динозаври, живели по това време и по-късно.
Анализът води до неочаквани резултати – оказва се, че чилизаврите са били не само роднини на тианурите, но и предци на т.нар птицетазови динозаври – сравнително напредничави тревопасни гущери, ходещи на два или четири крака. Тези динозаври притежавали относително малки размери в сравнение с гигантските зауроподи, но при това умеели да бягат бързо и имали клюн и голям стомах, помагащ им да ядат практически всичко
Общите еволюционни корени на хищниците от втората половина на Мезозоя и техните жертви, както отбелязват учените, дава възможност да се обяснят много сходства в анатомията им, включително наличието на пера и съществуването на необикновени видове тревопасни същества като терезинозаврите и подобни тревопасни.
Изводите, както очакват самите палеонтолози, няма да бъдат възприети положително от всички учени, тъй като по-рано се смяташе, че хищните динозаври и жертвите им не са били дори далечни роднини. Както се надяват Барън и Барет, откриването на нови „изгубени звена” от еволюцията като това с чилийския „динозавър Франкенщайн”, ще дадат възможност да бъдат убедени скептиците, че такава връзка съществува.
За още интересни статии, коментари, анализи и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
