Снимка: BBC

Учени откриха най-малкия известен до сега динозавър, съобщава Би Би Си. Новият вид е описан от член на екипа, който го е открил, като „най-странната вкаменелост“, над която е работил.

Екземплярът, открит в северната част на Мианмар, се състои от череп, наподобяващ птичи, хванат в кехлибар на 99 милиона години. В престижното списание „Nature“ изследователите съобщават, че динозавърът би бил сходен по размер с колибри – най-малката жива птица днес.

Докато най-малките динозаври, като наподобяващият птица микрораптор, тежат няколкостотин грама, колибрито – най-доброто сравнение за Oculudentavis – тежи само 2 грама.

Зашеметяващата находка може да хвърли светлина върху това как малки птици са еволюирали от динозаври – които често са били по-големи.

„Животните, които стават много малки, трябва да се справят с конкретни проблеми, като например как да приспособяват всичките си сетивни органи към много малка глава или как да поддържат телесната топлина“, заявява проф. Джингмай О’Конър от Китайската академия на науките в Пекин.

Новият вид, наречен Oculudentavis khaungraae, изглежда, се е справил с тези предизвикателства по необичайни начини.

Въпрек малките се размери, Oculudentavis явно е бил хищник /изображение: BBC/

Например структурата на очите на животното изненадва учените.

Птиците имат пръстен от кости, склералният пръстен, който помага да се придържа окото. При повечето птици отделните кости, наречени склерални кости, са прости и доста квадратни. Но в Oculudentavis те са с форма на лъжица – характерна черта, срещана преди само при някои живи гущери. Костите на окото образуват конус, подобно на очните кости на совите. Това показва, че динозавърът е имал изключително зрение.

Снимка: ВВС

За разлика от совите, очите са обърнати настрани, а отворът в центъра на костите е тесен, което е ограничавало количеството светлина, попадаща в окото. Това дава сериозни доказателства, че Oculudentavis е бил активен през деня. Освен това очите на съществото изпъкват от главата му по начин, който не съществува при никое друго животно, което затруднява учените да разберат как точно функционират очите.

„Това е най-странният фосил, който някога съм имал късмет да изучавам“, обяснява проф. О’Конър. „Просто обичам да откривам как естественият подбор води до образуването на такива причудливи форми. Ние имаме и голям късмет, че този фосил е оцелял, за да бъде открит 99 милиона години по-късно.“

Челюстта на динозавъра има изненадващо голям брой зъби. Това изглежда предполага, че въпреки малкия си размер, Oculudentavis е бил ищник, който яде насекоми.

Oculudentavis е имал много на брой зъби /изображение: ВВС/

Заедно с черепа са запазени и меки тъкани, по-специално останките на езика на животното, което би могло да даде по-нататъшна представа за неговите билогични белези.

Находката подчертава невероятния потенциал на кехлибара за запазване на изкопаеми образци, които иначе може биха оцелели.

Географското разположение на находката може да има нещо общо с процеса на миниатюризация, казват учените.

Изолацията често оказва влияние при животни, които развиват по-малък размер на тялото, като някои забележителни примери се срещат на острови.

Интересното е, че кехлибарът от Мианмар се смята, че се е образувал върху древна островна дъга.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!