Доходите в България растат най-бързо сред страните в ЕС. Това заяви финансовият министър Асен Василев, който представи подробно параметрите на бюджета за следващата година.
Василев представи подробно параметрите на финансовата рамка, която е изчислена при средногодишна инфлация от 4,8 на сто.
Според министъра най-вероятно тя ще е по-ниска, като прогнозата е на базата на хода и от последните два месеца, обобщава БНР.
Бюджетът залага много политики, ориентирани към семействата с деца и цели връщането на младите хора у нас, стана ясно още от изказването на министъра:
„За да расте българската икономика, трябва да има инвестиции, но другото важно нещо е, че трябва да има адекватно заплащане.
Американските инвестиции в България нараснали с 23 % за пет години
И доходите в две много трудни години – след Covid и кризата, свързана с войната в Украйна и енергийната криза – в България доходите, след като се отчете ефектът на инфлацията, растат най-бързо в целия ЕС“, каза още той.
Според депутата от БСП Румен Гечев „бюджетът гарантира единствено лазене по икономическото дъно 2024 година“.
„Никакви реформи по съответните сектори, нищо съществено не се прави за българския бизнес и българския износ“, каза Гечев.
„Николай Василев ви е опънал един часовник на дълга. И се показва с колко нараства в момента. Идете го вижте. По 207 лева на секунда нараства външният дълг“, коментира председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов.
„Външният дълг се гледа като процент от БВП и когато сложите часовник как нараства дългът, трябва да сложите часовник и как нараства БВП“, контрира финансовият министър.
Бюджетът е добре балансиран и е насочен основно в две направления – инвестиции и повишаване на доходите, заяви Василев по време на представянето на бюджета.
Той отбеляза, че този бюджет е с рекордни инвестиции от почти 10 млрд. лева.
Освен това има заложена политика по доходите, която, от една страна, е в синхрон със съществуващото законодателството – минималната работна заплата става 933 лева, а от друга – е доста амбициозна, посочи Василев.
Очакваният ръст на заплатите и в държавния, и в частния сектор е около 11 %, т.е. малко над два пъти по-голям от ръста на инфлацията, отбеляза той.
Бюджетът е разчетен при дефицит от 3 %, което позволява на България да остане в Маастрихтските критерии и всъщност да изпълни критерия за членство в Еврозоната, каза още финансовият министър, цитиран от БТА.
Бюджетът е разчетен при ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,2 % догодина и 1,8 до края на тази година, което, по думите му, означава, че догодина БВП ще бъде 205 млрд. лева.
Средногодишната инфлация, която се очаква за догодина, е 4,8 на сто.
Гледайки как се движи инфлацията последните два месеца, е доста вероятно всъщност да има инфлация под тези 4,8 %, но е заложена по-консервативна прогноза в бюджета, посочи Василев.
За първи път в бюджета са изнесени заедно с финансовите параметри и националната инвестиционна програма, всички капиталови разходи и инвестиционната програма за общините, отбеляза финансовият министър.
Той посочи, че за последните десет години кумулативно 16 млрд. лева не са направени като инвестиции.
Финансовият министър отбеляза, че за да расте българската икономика, трябва да има инвестиции и адекватно заплащане. Доходите в две много трудни години след ковид и по време на кризата, свързана с войната в Украйна и енергийната криза, в България доходите, след като се отчете ефектът на инфлация, растат най-бързо в целия Европейски съюз (ЕС), заяви Асен Василев.
Ако това продължи, в следващите четири или пет години ще видим много повече хора, които се връщат в България, просто защото тук е по-добре да работят и да живеят. За целта обаче трябва да си пооправим инфраструктурата,
Бюджетната комисия прие на второ четене бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024
да си използваме добре средствата, които се отделят за здравеопазване и за образование, така че тези млади хора, които биха се върнали в България, да имат и адекватни социални услуги, добави той.
Министърът отбеляза, че се запазва политиката по доходите на учителите и политиката в образованието, като там се запазва учителската заплата да е 125 % процента спрямо последната средна работна заплата – тази за октомври, която е малко над 2000 лева.
Той посочи, че е заложено увеличение на пенсиите с 11 % и повишаване на вдовишките добавки от 1 юли т.г. Предвидени са почти 132 млн. лева във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата, свързана с наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, извършващи дейности по предоставяне на социални услуги.
В областта на културата има дадени допълнително 50 млн. лева за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, 9,3 млн. допълнително за филмовата индустрия и 28,5 млн. лева за музеи, читалища и библиотеки,
които ще бъдат разделени наполовина след разговор с хора от съответните области – половината да минат по текущия стандарт, който е на субсидирана бройка и квадратен метър, каза Василев.
Той посочи, че вече има получени проекти за спортна инфраструктура и за детски школи за над 40 млн. лева, като държавата ще осигури 20 млн. за съфинансиране.
Финансовият министър се спря на демографските политики и политиките към децата и семейството. Мерките, които от януари 2022 г. са влезли в тази област, всъщност са доста значителни като финансова инвестиция, но и като помощ за семействата да отглеждат деца, отбеляза той.
Василев обясни, че от данъчни облекчения семейство може да си върне 600 лева за едно дете.
Продължава се политиката държавните и общински детски градини да бъдат безплатни, като значително са увеличени и парите за изхранване и издръжка в детските градини и ясли, заяви той.
Тази година в този бюджет средствата за храна и издръжка на децата в детските градини са вдигнати с 93 млн. лева, посочи финансовият министър.
Има предвидени, както в последните няколко години, 86 млн. лева за изграждане, пристрояване, надстрояване на детския ясли, градини и училища, отчете той.
Василев каза, че 10 млн. са заложени за компенсиране на разходите на семействата, чиито деца не са приети в детска градина. Средният размер на компенсацията е около 457 лева през 2023 г., като се предвижда да нарасне до 507 лева на дете през 2024 г., съобщи той.
Финансовият министър каза, че 12 млн. лева са заделени за компенсиране на семействата, чиито деца не могат да бъдат приети в детски ясли. Обезпечени са и еднократни помощи от 300 лева за учениците от първи до четвърти клас.
Тази година с 27 % средно се увеличават размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, каза Асен Василев. Той посочи, че 12,5 млн. лв. са предвидени за 50 % увеличение на еднократните помощи при бременност и раждане.
Василев каза, че с 20 % се увеличават средствата за дейности по асистирана репродукция. Освен това има 15 млн. лева, заделени към нова програма за скрининг за репродуктивни проблеми на млади семейства, добави той.
Още новини от деня – четете тук
