Емил Соколов
На снимката: Емил Соколов

Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история. 

– Служебният кабинет вече получи оценки – от „равно отдалечен“, до това, че не политически неутрален. Как бихте го определили вие?

– Когато говорим за политически баланс – баланс спрямо какво?

За политически неутрален кабинет не можем да говорим. Това е един политически балансиран кабинет на ГЕРБ и ДПС, който включва достатъчно други фигури, за да може все пак да съхрани някакъв мит за обективност.

Въпреки че знаем, че в отношенията между ГЕРБ и ДПС обективност и някаква принципност не съществуват.

Това е балансиран в полза на ГЕРБ кабинет, който да им придаде едно човешко лице.

– Това, че остават в правителството някои от фигурите в служебния кабинет, освен министъра на вътрешните работи, изненада ли е? Например Кирил Вътев беше един от най-атакуваните министри и от ГЕРБ и ДПС, и от протестиращите земеделци, някои от които дори открито призоваха по време на протестите си Бойко Борисов да се намеси и да им помогне.

– Тези министри са изненада, но трябва да се каже, че това са техни лични решения, а не е партийна позиция. Защо г-н Вътев и г-н Гвоздейков са решили така – най-вероятно те могат да дадат отговор на този въпрос.

Но тяхното оставане в този кабинет по никакъв начин не може да бъде разчетено като воля на ПП-ДБ, тъй като със сигурност позицията беше ясно изразена преди дни – че те няма да участват в този кабинет.

Само двамата господа могат да кажат кое ги е мотивирало да останат.

– След като е ясен вече профилът на този кабинет, съществуват ли наистина притеснения за това как ще бъдат проведени изборите?

– Мен по-скоро друго ме притеснява. В крайна сметка служебното правителство, според Конституцията, основната му задача е организацията на изборите.

А в тази едночасова пресконференция при президента ние не чухме нищо за избори.

Ние чухме г-н Радев какви критики има към отиващото си правителство, чухме г-н Костадинов и г-н Тошко Йорданов да минат по целия конспект колко лоши са Кирил Петков и Асен Василев.

Проблемът с вътрешния министър Калин Стоянов е един. Вчера имаше закрито заседание на парламента, където трябваше да се коментира дали Мартин Божанов-Нотариуса е бил сътрудник на МВР, а също и дали е използвал тази си позиция, за да търгува с влияние.

Калин Стоянов отказа да даде отговор на най-върховния орган в Република България. Оттам нататък вече неговите качества като министър и неговия интегритет са силно компрометирани и остава въпроса, защото самият г-н Главчев каза, че много се е чудил дали да го остави – след вчерашните събития кое е това, което наклони везните за оставането му в кабинета?

Според г-н Главчев причината е, че са протестирали синдикатите в МВР. В ПР-а на това се казва да „вдигнеш топката“, тъй като всички знаем кои са синдикатите в МВР, и си я отиграваш сам, като казваш, че има нужда от г-н Калин Стоянов. Тоест – създаваш необходимостта и съответно – и съответно продукта.

Това няма как да бъде разчетено като добросъвестен ход, защото е повече от ясно, че това е тежка политическа апаратна машинация и това ще се отрази на изборите.

Да, има доказателства и предпоставки в миналото, предвид това, какво се случи на местните избори, да се смята, че г-н Калин Стоянов не е най-подходящият човек, меко казано, за провеждане на избори.

– Съставянето на това служебно правителство беше тест за последните промени в Конституцията. Какво показа този тест? Работещи ли са тези промени?

– Една от основните причини за промените беше да се ограничи властта на президента. Властта на президента се ограничи и тук трябва да се каже, че ПП-ДБ работеха по презумпцията, че имат още девет месеца, за да изчистят промените, което очевидно не се случи, и в момента сме в една необичайна ситуация, в която, тъй като не успяха да бъдат завършени промените, ГЕРБ и ДПС се възползват.

Това не е нещо изненадващо. Новото служебно правителство не е толкова тест за промените в Конституцията, а по-скоро трейлър за това, което предстои по отношение на ГЕРБ и ДПС, които вече изсветляват отношенията си и показват вечната си дружба.

Но как се стигна до тук? Видяхме, че в момента, в който, в три от стълбовете на държавността – службите, регулаторите и съдебната система, в момента, в който имаше минимални наченки в тях да влязат хора, които не са изцяло подвластни на г-н Борисов и на г-н Пеевски, ние отидохме на избори.

И това е неоспорим факт, който чертае недобра картина за това какви са политически аспирации на ГЕРБ и ДПС и конкретно на тяхното партньорство.

Това трябва да е наративът, който на следващите избори да се разказва. Тук не става въпрос за министрите. Става въпрос за това, че когато се направят опити да се излезе от руното на законодателната и изпълнителната власт и започнат промени, които касаят сериозни структури изменения – в съдебната система, в регулаторите, на службите, всичко рухна.

Г-н Пеевски дръпна щепсела, а г-н Борисов навиваше макарата, за да прибере кабела.

– Какво ще ни донесат предстоящите предсрочни избори? Ще има ли промяна в картината, която наблюдаваме в настоящия парламент?

– Едно от нещата, които за момента можем със сигурност да кажем, са, че тъй като изборите ще са „две в едно“ и обикновено на европейските избори гласуват основно партийните ядра – партийните ядра ще се мобилизират.

Оттук вече следва въпросът коя партия колко периферия ще успее да мобилизира.

Това ще зависи до голяма степен от кампанията. В България в последните години кампаниите са доста важни за формирането на резултата. Но кампанията по всичко личи, че ще бъде много мръсна, тъй като видяхме, че вчера определени институции, като ДАНС, като МВР, се превърнаха отново в символични бухалки в ръцете на двама души.

Въпросът е докъде ще стигне този процес, защото в момента се създава един публичен дискурс и наратив, който започва да звучи така, все едно демокрацията не е възможна. Ние виждаме как партии мобилизират цели институции и структури и започват да разполагат с тях като някакви лични или партийни структури.

Няма как държавни институции да бъдат ползвани по този начин. Това е много опасно, защото може да направи хората апатични и да ги отврати. И това е търсеният ефект.

Когато кажеш на хората, че държавността се разпада и единственият начин да спрем това е да хвърляме кал, хората са поставени пред избора дали да оставят всичко да се разпадне, или с подръчни материали да се закрепи каквото има.

Това е избор, който във всеки свой вариант, води до отказ от бъдеще.

Тоест, дали ще избереш да имаш държавност, или ще избереш да имаш тази, подлепена с подръчни материали държавност, ти всъщност лишаваш себе си и децата си по този начин, защото обричаш държавата на това парцелирано състояние.

Много е важно какъв ще е алтернативният разказ за това каква може да бъде България оттук нататък, за това каква е алтернативата, как може да изглежда тази държавност, има ли трети път? И на базата на това колко добре ще бъде изкомуникирано това, всъщност то ще опредени резултата.

Но два месеца преди изборите в тази токсична среда, всякакви прогнози биха били по-скоро пророкуване, а не прогнози, базирани на емпирични доказателства.

Още интервюта – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук