В специално интервю за ДЕБАТИ.бг адвокат Константин Симеонов коментира промените в Наказателния кодекс, които се отнасят до транспониране на две европейски директиви в българското законодателство.
Едната спорна промяна се отнася до т.нар. „тайни задържания” – с нея се дава възможност със забрана от прокурор задържаното лице да няма право да се свърже с близките си в рамките на 48 часа след задържането. Според експерта има опасност това да се превърне в постоянна практика именно заради мотивите, които го позволяват.
„Дава се възможност с тези изменения, които пак са в преходните и заключителните разпоредби, а би трябвало да е отделен законопроект, защото това са сериозни неща, с мотивирано постановление прокурорът да забрани в рамките на 48 часа да бъдат уведоямвани лица, които съответното задържано лице е посочило, че иска да бъдат уведомени. Говорим за случаи, когато има грабежи, насилствени престъпления, тогава е ок. Ако има такива данни, има някаква логика. Другият мотив е „ако ще попречи на разследването”. Притеснявам се, че това ще се превърне в постоянна практика. В никакъв случай обаче това постановление на прокурора не ограничава правото на защита.”
Другите спорни проектопредложения се отнасят до конфискацията на т.нар. „косвени облаги”. Според адвокат Симеонов притеснителното тук на първо място е самата формулировка „косвени облаги”,която не е ясно как ще бъде тълкувана във всеки от случаите.
От друга страна е притеснително, че именно антикорупционната комисия КПКОНПИ ще извършва конфискациите. Симеонов определи правомощията и работата й като изключително притеснителни и допълни, че с промените в НК се създават предпоставки за нарушаване на човешките права и злоупотреби с имуществото на подсъдимите.
Управляващите тихом мълком се опитват да прокарат още една промяна, която няма нищо общо с директивите на ЕС, заради които се правят промените в Наказателния кодекс, каза още адвокат Симеонов.
Само година след като беше променен НПК така, че да не се прочита в съдебната зала целият обвинителен акт, а само заключителната му част, на заседанието на правната комисия в парламента нейният председател Данаил Кирилов е внесъл предложение да не се чете и заключителната част, а процесът в съдебна фаза да започва с представяне на доклад, в който да са посочени основанията за образуването на съдебното производство и гражданските искове.
По думите на адвокат Симеонов това се прави заради делото за КТБ, за което обвинителният акт е цели 11 000 страници. Юристът бе категоричен, че по-голямата част от този обем са повторения на едно и също нещо и сега Крилов внася предложенията, за да не чете прокуратурата „собствените си глупости”. Това обаче е нарушения по силата на закона.
Цялото интервю с адвокат Константин Симеонов може да четете ТУК.
