България гони 70 руски дипломати: Какво Путин и Митрофанова така и не разбраха

Още от времето на Александър Втори Москва е убедена, че „българските туземци“ трябва да се управляват с пропаганда, военен шантаж, шпионаж и подривна дейност. Но Путин и Митрофанова така и не разбраха едно.

„Евроатлантическите подлоги“ изгониха 70 руски дипломати от България. Ако си спомняте, тъкмо това просташко словосъчетание беше използвано на сайта на руското посолство в София – явно с идеята, че то „остроумно“ характеризира вражеска (според официална Москва) България. В същото време руската посланичка г-жа Митрофанова (която произхожда от антисемитската и полуфашистка партия на покойния Жириновски) без колебание говореше от името на българския народ срещу същите тези „подлоги“.

И пак в същото време български „патриоти“ в потури и беневреци демонстрираха по софийските улици с неграмотни лозунги за „мощна подкрепа на братскияТ руски народ“. И пак в същото време руски дипломати бодро шпионираха срещу вражеска България. Да не говорим за безпримерно арогантния призив към българите на г-жа Митрофанова и подопечния ѝ персонал да даряват в подкрепа на войната срещу Украйна. Призив, който явно е замислен като подигравка към хората в страната.

Какво не забелязаха Путин и неговите сподвижници

Какво се разбира от целия този миш-маш? Няма нужда да си особен гений, за да сглобиш картината. Както си е от времената на император Александър Втори и генерал Ернрот, Москва без нито капка съмнение е убедена, че „българските туземци“ трябва да бъдат направлявани и управлявани с всички налични средства: пропаганда, военен и икономически шантаж, шпионаж, подривна дейност.

Госпожа Митрофанова и нейният патрон г-н Лавров наистина от сърце вярват, че така е правилно за България, а те самите достойно изпълняват патриотичния си дълг. Единствената грешка, която допуска днешното управление в Москва по отношение на България: залисани във великите си световни дела, Путин и сподвижници просто не забелязаха, че за трийсетина години България стана демократична страна (макар и с много дефекти), че българите свободно избират кой да ги управлява и с кого да се съюзяват.

Впрочем, същата грешка В.В. Путин допусна и по отношение на Украйна. Неговите посещения в Туркменистан и Таджикистан тези дни (първо излизане в чужбина след началото на агресивната война срещу Украйна) косвено онагледяват този начин на мислене, тази мирогледна грешка: Кремъл и до ден-днешен не може да разбере, защо в Туркменистан и Таджикистан „нещата“ могат с едно щракване с пръсти да се случват според московския вкус, но в София или Киев това вече не е така. Да не говорим за Вилнюс, Талин или Рига.

В обобщение: изгонването на 70 руски дипломати е правилно както заради търсената реципрочност между дипломатическите персонали в двете страни, така и заради „неспецифичните“ дейности на руските дипломати в България. А и заради престъпната агресия на Русия срещу Украйна.

Игра ва банк

Но решението на премиера в оставка Кирил Петков има, разбира се, и важно вътрешнополитическо измерение. След като си заложи главата, за да се реши проблемът с българското вето върху старта на европреговорите с Македония – и по този начин съзнателно или не предизвика г-н Трифонов да напусне коалицията, сега Петков (явно вече съвсем съзнателно) скъсва тънката копринена нишка, на която се държеше връзката с БСП и Корнелия Нинова. С други думи ПП и Петков играят ва банк с идеята: отиваме на нови избори, за да получим стабилно мнозинство!

Една идея, която е напълно разбираема, но доста рискована. Защото общественото мнение в България в мнозинството си сякаш не гори от желание за нови избори, а надеждата за стабилно мнозинство на ПП и ДБ в един следващ парламент е прекалено оптимистична.

В България явно отново предстои едно горещо политическо лято, в което ще се разбере дали евроатлантиците са „подлоги“ – или пък тъкмо те са истинските български патриоти. Едно горещо политическо лято, което г-жа Митрофанова ще прекара в нарастваща самота сред каменните зидове на посолството си.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле“.

• Още актуални коментари – четете тук