България не е изпълнила два от четирите критерия за присъединяване към Еврозоната.
Това става ясно от Конвергентния доклад, който Франкфурт публикува на всеки две години за напредъка на страните извън общата валута.
За България това е седмият поред доклад. Заключението в настоящия документ, е че страната не е изпълнила критериите.
Чакалнята на еврозоната
В доклада е посочено, че страната още не се е присъединила към Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). В т.нар. „чакалня на еврозоната” страната ни ще престои минимум две години. Пътят към чакалнята обаче също е трънлив, защото България не е изпълнила всички критерии за присъединяване към нея, въпреки че правителството изпрати необходимите документи.
Последното неизпълнено условие е всички банки да бъдат капитализирани. Остана само Първа инвестиционна банка, която засега не може да се справи, а днес дори се провежда и аукционът за нейните акции.
Инфлацията се покачва
България на практика е изпълнила числовите критерии за влизането в Еврозоната – дълг под 60% от БВП, дефицит под 3% от БВП, нисък дългосрочен лихвен процент. Само че, оказва се, страната ни вече не се вмества в критерия за ниска инфлация.
Икономисти смятат, че именно това може най-силно да попречи на България да приеме еврото.
Според ЕЦБ през март 2020 г. инфлацията по европейската методология у нас е била 2.6% на годишна база, тоест над референтната стойност от 1.8%.
„През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 3,8%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1.1%. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, по-специално в периода 2017–2018 г. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната“, пише в доклада.
Преди коронавируса и след него
През 2019г. страната ни е изпълнила критериите за нивата на дефицита и дълга. Но ЕЦБ очаква влошаване на показателите през 2020-2021г. заради коронавируса.
България се справя добре и по отношение на критерия за дългосрочните лихви – от април 2019 г. до март 2020 г. те са на средно ниво 0.3%, което е доста под референтната стойност от 2.9%.
Оценката на ЕЦБ е, че този показател в България бележи устойчив спад от 2010 г. насам.
Корупцията
Извън записаните в договорите критерии ЕЦБ следи и т. нар. „други съществени фактори“, един от които е „стабилната институционална среда“, включително нивото на корупция.
„С изключение на Швеция, качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави, макар и с някои съществени разлики“, изтъква ЕЦБ.
