Чарли Чаплин – човекът, когото никой не познаваше напълно

Нов документален филм, посветен на обичаната филмова звезда, разкрива неразкрита досега информация за „една от най-великите истории за забогатяване, разказвани някога“.

Когато един нормален човек се издигне на върха на славата, чувството му за идентичност се разделя на две. Възприятието за себе си, което е градил през целия си живот до този момент – „истинското“ аз, което може да се разкрие в интимни моменти – се бори с образа, насочен навън, върху който той може да упражнява смущаващо минимален контрол. По-хитрите знаменитости поемат юздите на собствения си пиар, като развиват личност, която може да излезе на преден план, окарикатурявайки себе си, преди някой друг да има възможност да го направи.

Чарли Чаплин, може би първата звезда, която се сблъсква с този екзистенциален проблем на излагането на показ, отива една стъпка по-далеч, като измисля персонаж, изграден върху самия него. Новият документален филм „Истинският Чарли Чаплин“ (The Real Charlie Chaplin), който тръгва по кината от тази седмица, представя неговото алтер его „Бродяга“ като щит и воал. Ако зрителите гледат шапката, мустаците и гумения бастун, те никога няма да видят човека, който ги носи.

„Спомням си, че още като дете имах в главата си образа на Чарли Чаплин“, казва сърежисьорът Джеймс Спини пред „Гардиън“. „Както повечето хора, костюмът ми беше познат. Гледахме тези филми с много предразсъдъци; той е емблема на един ранен, карикатурен стил на кинокомедията, филми, които се прожектират с неправилна скорост. Като възрастен човек, който ги гледа отново, бях поразен от това колко съвременни са те, колко подривни, как изобщо няма усещане за остарялост. Всеки има представа за Чарли Чаплин. Но хората, които са го познавали най-добре, са смятали, че е трудно да се създаде връзка с него, че не го познават истински, че той винаги играе.“

Биографично документалният филм разглежда Чаплин като смешник, който се появява веднъж на поколение, като същевременно разкрива, че това е само една от многото роли, които е изиграл в своя изпълнен със събития живот: дикенсово дете-работник, новаторска водевилна личност, хуманист с голямо сърце, отмъстителен любовник, капитан на индустрията в Тинзелтаун, преследван от вещици комунист, самотен швейцарски емигрант. В това, което Спини описва като „една от най-великите истории за забогатяване, разказвани някога“, единствената свързваща нишка между многото възходи и падения е напрежението в личния и обществения живот на Чаплин. Той цени ордите си от почитатели и мрази интервютата, издържайки се от възхищението, като същевременно се бори с тревогата да бъде известен и в същото време да остане неизвестен.

За Спини и сърежисьора Питър Мидълтън перспективата за нов поглед върху онези аспекти от личността му, които Чаплин се е старал да скрие, е твърде интригуваща, за да я пропуснат.

„Едно нещо, което знаехме от по-рано, беше, че няма една-единствена, стабилна, устойчива версия на Чарли Чаплин“, казва Мидълтън. „Не се опитваме да свържем всички, защото те са твърде много и невинаги съвпадат. Той беше хамелеон в начина, по който отразяваше обратно към хората това, което те искаха“.

Техният продуцент Бен Лимбърг използва наследството на Чаплин и Британския филмов институт за основен списък на материалите, до които ще им бъде разрешен достъп, като най-неизвестните от тях привличат вниманието на режисьорите. По-специално, те се спират на „загадъчна“ лента, съдържаща необработен аудиозапис от тридневна портретна среща за списание „Life“, проведена от Ричард Мериман през 1966 г. в къщата на Чаплин на Женевското езеро в залеза на живота му.

„Осъзнахме, че сме попаднали в подходящ исторически момент, в който архивен източник като този може да бъде възстановен“, казва Мидълтън. „Започнахме да го разнищваме и макар да знаехме, че за Чаплин са написани 700 книги, си помислихме, че това може да бъде нашият път към нещо ново.“

Осигурени след цяла година преговори, звуковите записи представляват съкратен мемоар с откровен коментар, в който Чаплин си спомня за ранните си дни на изпитания и трудности. В резултат на големи дългове на родителите му, той е изпратен да работи в Ламбет на седемгодишна възраст – съдба, от която се спасява благодарение на естествения си уклон към сцената. От танцови трупи и малки пиеси до пробив при водещия на водевили Фред Карно, безспорният му талант на шоумен го изважда от крайната бедност и го пренася през Атлантическия океан, за да се пробва в зараждащия се филмов бизнес. Там дебютира с „Бродяга“, чиито безпарични неволи отразяват собствените му преживявания в училището за бедняци в Централен Лондон.

„Този герой на „Бродяга“, който е толкова вплетен в психиката на самия Чаплин, който сякаш препраща в детството му, неврозите му и униженията на младостта му – той постоянно повтаря травмите, които е преживял в Лондон“, обяснява Спини. „Този герой го превърна в най-високоплатения актьор на планетата и в един от най-известните хора в историята. В някои отношения това е почти като приказка… Решимостта на Чаплин да продължи да пътува навътре – чувството за интроспекция, как той вгражда фибри от живота си в изкуството си – е това, което направи нашата работа възможна. Той никога не е почивал на лаврите си.“

Спини и Мидълтън използват този биографичен обектив, за да обработят най-големите хитове от филмографията на Чаплин като продължение на вътрешните му вълнения.

„Необикновеното платно на живота му се пренася доста точно върху филмите му“, казва Мидълтън.

Ранният ням хит „Хлапето“ позволява на Чаплин да проектира нараненото дете вътре в себе си върху уличен клошар и да му даде домът, за който младият Чаплин винаги е мечтал. Приключението „Треска за злато“ разкрива момчешкото му въображение, а старомодният романтичен филм „Светлините на града“ е неговият отпор на говорещите филми, за които се е надявал, че са преходна мода. Той реагира на отвръща на масовата разруха на Холокоста със сатирата за Хитлер „Великият диктатор“.

„Животът му има форма, която се синхронизира точно с хронологията на филмите му, и ние имахме късмет да разкрием и покажем това. Но в същото време не искахме да се обвързваме с това по никакъв начин“, продължава Мидълтън.

Втората половина на документалния филм измества фокуса от творчеството на Чаплин към бурния му личен живот, в който няколко кризи заплашват да накърнят външния му извънамериканска дейност към Камарата на представителите, която представя Чаплин като симпатизант на комунистите, бидейки като цяло защитник на мира. Още по-неприятни са грозните и скандални разводи – раздялата му с втората му съпруга Лита Грей е белязана от обвиненията ѝ в стил “ Me Too“ и от скандалното представяне в медиите като златотърсачка и лъжкиня. Почитателите на Чаплин трябва да избират между с дисонанса между артиста, проповядващ добронамереност и великодушие на екрана, и неговите омразни постъпки зад затворени врати.

„Имаше някои неудобни елементи в биографията на Чаплин, които смятахме, че трябва да бъдат изведени на преден план във филма“, казва Мидълтън. „Опитахме се да намерим колкото се може повече разкази и свидетелства от първа ръка, търсейки хора, които могат да говорят директно за това. Именно това ни доведе до невероятното интервю с Лита Грей, проведено през 1965 г. около излизането на автобиографията ѝ. Всичко това е било добре документирано по онова време, когато това е бил всъщност най-скъпият и сензационен развод в историята на Холивуд. Начинът, по който историята на Лита е била подмината от част от пресата, има силен отзвук в това на чии истории се вярва в наши дни. Тя казва, че публиката не ѝ е повярвала заради идологизирането на Чарли. Те не са могли да съчетаят подробностите, които са откривали чрез бракоразводното споразумение, с образа на скитника на екрана. През последните няколко години като общество сме изправени пред същата дилема. Вероятно това е един от първите случаи в историята, когато хората е трябвало да се сблъскат с този дисонанс.“

„Неговият звезден образ бързо се разпадна под натиска на тези много правдоподобни твърдения за модел на жестоко поведение“, добавя Спини.

„Интересуваше ни как тези две части кореспондират една с друга. Вярвахме, че публиката е достатъчно изтънчена, за да разгледа тези две идеи заедно.“

Това обезпокоително противоречие е едно от многото, които разкриват един различен Чаплин в анализа на филма, който заключава единствено, че колкото по-отблизо се вглеждаме, толкова по-непознаваем изглежда той. Това, което е сигурно, е, че дистанцията между човека и неговите зрители в историята е по негов собствен замисъл, като уклончивото му оттегляне в крайна сметка е най-ясното му, най-истинско качество. Зад инстинкта за прикриване, който прозира в голяма част от творчеството на комичния гений, се крие тревога – от това да бъдеш видян, разкрит или отхвърлен.

„Той сякаш е поставял безумно много бариери пред най-близките хора в живота си“, отбелязва Мидълтън.

„Има усещане, че, както казва дъщеря му Джейн в края на филма, той е постигнал мечтата на живота си. Като беден работник той е мечтал за богатство и слава и ги е осъществил. Но по-късно в живота си той признава, че винаги се е чувствал много несигурен в богатството си, сякаш всеки момент може да изпадне отново в бедност и да загуби всичко.“

Филмът „Истинският Чарли Чаплин“ излиза по кината в САЩ на 19 ноември и ще бъде излъчен по „Showtime“ от 11 декември.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини