Монсопиад бил психически нестабилен разбойник, който изкусно владеел мачетето. Той използвал саморъчно направени оръжия, украсени с косите и костите на жертвите си.
Зловещият Монсопиад бил страшилището за враговете си и един от най-почитаните войни на Даяк (племе, живеещо на остров Борнео; името на острова се използва в Западния свят, но местните го наричат Калимантан– бел. ред.)
Ако си мислите, че всичко това е преувеличено, почакайте да прочетете историята на този кръвожаден варварин.
Остров Калимантан бил дом на някои от най-жестоките войни, живели някога по тази земя – тези хора по-скоро биха ви забили отровна стрелича в ретината, отколкото да ви благодарят.
Даяките били известни със своите бойни умения, самоделните им ножове и копия, с които практически били непобедими.
Според тях, мъж се ставало само след като видиш кръвта на врага ти да изтича на бойното поле. Да отсечеш главата на противника, означава да му изсмучеш душата от тялото – признак на унижение за вече мъртвия враг. Те вярвали, че душата на убития се вселява в убиеца, който по този начин става още по-силен.
Жителите на Борнео не са имали писменост, затова голяма част от историческите сведения за тях за запазени от британски мореплаватели, които през XIX век посещавали острова. Разбира се, те нямали възможност да останат да лагеруват там, заради враждебно настроените местни жители.
Все пак има едно име, което е останало в историята – Монсопиад. Кралят на войната! Човекът, чиято история е толкова интензивна и предавана уста на уста, че вече се е превърнала във фолклор.
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КРЪВОЖАДЕН ВАРВАРИН
Монсопиад бил роден преди неопределено много години в село, наречено Куай в район Сабах в Борнео.
Дядо му бил вожд на племето, но не бил добър управник и на всеки три-четири седмици някоя случайна разбойническа банда нападала селото. Жителите на Куай накрая се научили как да се справят с нашествениците – бягали и се криели в гората, докато нападенията не приключат.
Младият Монсопиад бил много едър и силен. Освен това, бил най-жестокият войн на целия остров Борнео.
Момчето избягало в гората, за да се пробва да се справи сам с тежките условия. Там той тренирал усилено бойни изкуства и когато накрая се завърнал при племето си, всички били смаяни от неговата промяна – той станал по-кръвожаден, по-силен и по-способен от преди.
Монсопиад си обещал да убива всеки, който му се изпречел на пътя.
Любимите му оръжия били 3-метров меч, украсен с костите и черепите на враговете си и 7-метрова тръба, с която изстрелвал отровни стрелички, които причинявали почти мигновена смърт. Основната му мисия била да защитава селото си, избивайки всички натрапници.
Монсопиад се заел да отмъщава на всички племена, които някога са нападали родното му място. Кръвожадният младеж обезглавил 42 вражески началници, а главите им показал пред цялото село.
Когато не избивал враговете, Монсопиад обичал да се забавлява – пиел оризово вино, ловувал диви животни или танцувал.
След всичките си военни подвизи, Монсопиад бил провъзгласен от съгражданите си върховен главнокомандващ. Той обаче бил жаден за кръв и не се спирал пред нищо и никого. Тогава му хрумнала идеята да ИЗБИЕ ВСИЧКИ СВОИ СЪГРАЖДАН.
И се заел с изпълнението на тази своя идея. Онези, които успели да избягат или да се скрият, решили да се обединят и да се отърват от кръвожадния вожд.
И така, една нощ, Монсопиад се събудил и видял 20 млади момчета, дошли за неговата глава. Вождът дълго се борил, но в крайна сметка не успял да победи ядосаните си съграждани.
Великият боец в крайна сметка бил обезглавен. Понеже той бил толкова важна личност за племето, никой от нападателите на се престрашил да вземе главата му като трофей.
Затова Монсопиад бил единственият човек на остров Борнео, погребан с главата си.
По-късно през годините, местните кръстили родния му град на него, а гробът му и до днес събира редица посетители.
Жителите на Борнео продължили да скалпират враговете си до средата на 20-ти век, когато голяма част от тях приели или християнството, или исляма.
Това обаче не им попречило да заловят 1500 японски войници по време на японската окупация на острова през Втората световна война и да им вземат главите.
ЛЕГЕНДАТА ЗА МОНСОПИАД
Легендата разказва, че преди много, много година, една жена на име Кизабон била бременна. Тя живеела със съпруга си Дънгу. На покрива на тяхната къща, страшната птица Буганг си направила гнездо и останала там, докато Кизабон не родила.
В деня на раждането, птицата също излюпила яйцата си. Бащата на детето приел това за знак, че новият му син ще има специални сили. Нарекъл го Монсопиад. Бащата се грижил добре и за птицата. Всеки път, когато синът му се къпел, Дънгу взимал малките пиленца, за да се къпят заедно с момчето. И така, докато птичетата не станали достатъчно силни, за да отлетят.
Младото момче пораснало в село Куай, което било ръководено от дядото на Монсопиад. Селото често било разрушавано и ограбвано. В селото нямало достатъчно войни и затова никой не поемал инициативата да защитава имуществото си.
Монсопиад обаче получил специално обучение и се превърнал в невероятен боец. Той решил, че няма да позволи на никого да ограбва родното му място и че ще донесе черепите на всички, които някога са се осмелявали да нападат хората му.
За да докаже, че ще изпълни даденото обещание, Монсопиад взел три момчета с него, които да бъдат свидетели на подвига му.
Както обещал, войникът постигнал успех и вкъщи бил посрещнат като герой.
През годините той си спечелил репутацията на зловещ войн и никой не смеел да го предизвика. Желанието на Монсопиад да убива обаче не се изпарило и той скоро зажаднял за още кръв. Той започнал да предизвиква подчинените си на бой и разбира се, ги побеждавал.
Всички хора започнали да се страхуват от него. Останали без друг изход, съгражданите му се обединили и планирали как да го убият. Много от тях уважавали Монсопиад заради героизма му, но осъзнавали, че нямат друг избор, освен да го убият.
Затова планирали среднощно нападение. Смелите войници го нападнали докато спял, но той бързо се усетил и решил, че ще се бие до край. Монсопиад осъзнал, че е изгубил специалните си сили, дадени му от птицата Буганг. След още малко сражение, бил убит.
Независимо от това, че се обърнал срещу хората си, Монсопиад бил почитан заради подвизите си в миналото. Затова съгражданите му му издигнали паметник и кръстили селото на него.
