Иван Димитров е председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност и най-вече за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа. Федерация “Български пациентски форум” има за цел да защитава правата на хора с различни заболявания, техният навременен достъп до качествено лечение и подходяща за състоянието им терапия.

 

Г-н Димитров, имаше ли смисъл от въвеждането на извънредно положение?

Аз като пациент и като представител на пациентска общност мисля, че беше прекалено. За съжаление всяването на паника и страх, което направиха Щаб и Министерски съвет беше прекалено, хората бяха стресирани, спряха да ходят на лекар, нямаха и възможност да ходят на лекар. Така, че специално по отношение на хронично болните пациенти това беше доста пагубно.

 Как се отрази това извънредно положение според Вас, като представител на пациентска организация? Казвате, че хората са се притеснили, спрели са диагностика, лечение…

За съжаление много хора се разделиха с живота си. Даже в една от медиите проф. Иво Петров, който е един от най-големите кардиолози не само в България, каза, че в един ден, беше един петък, каза 300 човека за един ден си отидоха, крадиологични пациенти. Не е само това. Моята майка, за съжаление също си отиде, която не беше болна от Ковид, имаше системно заболяване лупус и умря в 21-и век в европейска държава от лупус. И то заради некомпетентност, некадърност и незнание на лекарите какво да се случва с хроничните пациенти. Проблемът с хроничните пациенти е страшно много. В България за тези шест месеца със сигурност са си отишли страшно много хронично болни пациенти и късно диагностицирани пациенти с онкологични и други заболявания. Това е истината. Само, че тя не се казва.

С оглед на това, че усилията бяха насочени в дуга посока и един вид се неглижираха хората с хронични заболявания?

Абсолютно се неглижираха. Ние като пациентска общност още със старта на т.нар пандемия, никой не отрича, че има такова заболяване, никой не отрича, че има такъв вирус или че е маловажен напротив. Аз съм го изкарал този вирус преди две години в Италия, по същото време, когато започна цялата галимация и тази година. Приживях го, наистина бях в тежко състояние, бях в Италия, знам как протичат всичките неща, знам как лекуват хората и затова се опитахме да кажем на щаба, че искаме една среща да обясним, че ако продължават с това, което се случи, с това натягане и с тази паника много хора ще се разделят с живота си или ще си влошат здравния статус хроничните пациенти от това, че нашите медицински власти не са наясно какво трябва да правят, как да го правят. И затова искахме среща да се опитаме да направим така, че да не пострадат страничните хора, тези, които имат други заболявания.

Имаше ли такава среща?

Не, това е достатъчно показателно какво мислят здравните ни власти за народа си. Това е истината. Аз не веднъж го казвам и през много медии, че за съжаление приоритетът на здравното министерство и не само на здравното министерство и на Министерски съвет, на всички власти, които отговарят за здравето на нацията последните години показва само едно, абсолютна, тотална абдикация и политически и здравен, не знам как точно да го кажа, нещо, което граничи с геноцид. Истината е това за съжаление. Няма никаква програма, нещо, което наистина ще показва, дали ще са властите, дали ще бъдат институциите в сферата на здравеопазването да имат някаква сериозна визия за подобряване на здравния статус на народа ни. Това е истината.

Имаше ли наистина реална заплаха от коронавирус, вие казвате, че сте го прекарали този вирус?

Вирус е, вирус като всички други. Ако погледнем статистически с извадки от Министерството на здравеопазването последните години всяка година в България болните, които се разболяват от зимните вируси А и Б да речем са между 40 000 и 50 000, настанени в болници. От тях около 2000 умират на година от пневмонии и няма такъв хаос и такъв и такова натягане, каквото се случи сега. Сега вирусът същестува, заболеваемостта също не е малка, но на фона на гриповете, които са 50 000 на година и вирус, който в момента имаме 15 000 болни и 500 починали, нали жалко за хората, но това е вирус. Просто ако беше направено по начина, по който трябва да се направи може би щеше да спадне процентът със сигурност. Проблемът е, че след страха, който се нався хората не само не смееха, но и не можеха да отидат на лекар, защото имаше един такъв момент, в който не можеха да напускат населените места, за да отидат на лекар. Най-големият проблем в България беше персоналът. Тотална лъжа е , че целият персонал, който се занимава с Ковид и в спешните отделения, спешните портали са обезпечени с облекла и т.н Това е абсолютна лъжа. Затова и за съжаление българските лекари започнаха да умират. Това е истината!

 

 Какво ни струва всичко това? Повече загубени човешки животи?

Точно така, повече загубени човешки животи за съжаление, защото през цялото време се обясняваше как системата ще се срине и т.н. Не можеш да кажеш при 200 човека или при 300 човека в болница, че системата не издържа, защото това обясняваха в началото. Не можем да кажем при 500 болни, които са в момента или при 700 или при 800, че една система не може да издържи. Това е безумно да го говориш и да обяснява на народа и да се случва 112 да не работи. Да не искат да приемат пациенти, защото така се случи с майка ми, просто не желаеха да взимат пациенти, които са с други заболявания, за да ги закарат в болница, защото вкъщи умират. Не можеш да им кажеш стои си вкъщи и си яж едни препечени филийки или каквото и да било. Диагностиката, която се пропусна за онкологичните пациенти, закъснялото лечение на другите хронични заболявания, в момента хората няма как да издържат и тръгнат по болниците, тогава ще се срине наистина системата. Защото ние сме най-болната нация в Европа и нелекуването и недиагностицирането навреме на тези тежки заболявания ще доведе до наистина до срив, защото ще има листа на чакащите в болниците, за да могат да бъдат настанени. Оттам съответно няма да могат да бъдат лекувани навреме, тогава смъртността ще бъде много по-голяма, отколкото е от Ковид-а.

 

Болниците в момента по-подготвени ли са приемане на пациенти с Ковид-19?

Съмнявам се. Майка ми за съжаление мина през т.нар инфекциозна болница, жена със системно заболяване от 6 години, в Европа такива хора си живеят живота, лекуват се, без да имат проблем. Майка ми за 10 дена в инфекциозна болница видях как я изписаха като жив труп, нищо, че ми обясняваха, че била здрава. Персонал нямаше, даже ми обясняваха как аз трябва да влизам в инфекциозна болница, за да си я гледам. От здрава жена, в смисъл, от разумна жена, която се гледа я изписаха в състояние, в което не можеше да ме познава, защото не знаят какво да правят, не знаят как да лекуват, не ги интересува, защото бил малко персоналът и т.н. Това се случва в София, тогава помислете какво се случва в провинцията. За съжаление това е сериозен проблем. Нашите медици не всички са подготвени, голяма част от тях не са подготвени, защото и властта и здравното министерство не са наясно какво трябва да правят. Това е истината. Дори не взимат опита на другите държави какво да правят.

 

В този ред на мисли в Европа също бяха предприети сериозни мерки срещу коронавируса, въведено беше извънредно положение. На фона на общото изглеждахме като другите държави. Смятате ли, че и там паниката беше прекалена или има сериозна разлика?

 Огромна е разликата. Наистина, така е. Паника имаше. но всички помним, че там се говореше за хиляди болни и хиляди умиращи. Но въпреки всичко, понеже ние контактуваме с пациентски организации в Европа, дори по време на Ковид-а, ние сме партньори със световни пациентски организации, питахме ги как е там, те ни питаха как е при нас и разликата е в това, че там не спираха да гледат хроничните пациенти. Напротив, лекарите започнали да ги търсят, да се интересуват как са, да им обясняват да бъдат спокойни, който има някакви проблеми веднага отива да се прегледа, разделиха потоците, разделиха болниците, разделиха, така, че да не се смесват и да не се чува болниците издъхват. Няма такова нещо. Това е нещото, което ни различава от Европа. За пореден път казвам. Проблемът не е във вируса. Проблемът е в тотална неорганизация и във тоталната политическа импотентност , която се случи за съжалени и която продължава да се случва.

 

Какво очаквате занапред, как ще продължим да живеем с Ковид-19?

Ковид-19 ще бъде като всеки останал вирус, който е минал- заминал, защото пак казвам преди няколко години, 2009-а година всички помним свинския грип, който изби милиони хора, милиони хора, включително и в България изби хиляди хора. Но нямаше такова нещо. Просто ще продължим да живеем с него, въпросът е, че властта трябва да се научи и здравните институции трябва да се научат да работят по европейски, не просто да имитират, защото това е имитиране на дейност. Само, че когато имитираш дейност в здравеопазването губиш хора, ако това е целта да се отървем от българските пациенти, успешно провеждат политиката си.  Но Ковид ще съществува, дали ще отшуми с времето това е ясно, дали ще се измислят ваксини и това е ясно, въпросът е, че животът трябва да продължи. Трябва да продължат да се гледат българските граждани, трябва да продължи социалният ни живот, защото ние спряхме да водим социален живот, защото обедняхме още повече, паниката вкара вкъщи голяма част от хората  абсолютно „изтрещяха”. Това ще е по-големият проблем, сами да се научим да не се гледаме като на лов по улиците, кой ходи без маска, кой ходи с маска, кой ще кихне, кой ще кашля, нормално е. Това е нещо, което съществува в живота, да кихаме и да кашляме, лошото е, че от всичката паника доведоха ние като народ да се разделим, а не да се обединим, защото в Европа е точно обратното- хората се обединиха от болестта, излязоха по-силни. Ние напротив, станахме още по-лоши, но пак казвам, това не е защото ние го искахме, а защото така ни го наложи управлението, което е сега. Аз съм аполитичен и като гражданин, и като пациентска общност, но когато искаш да помогнеш по някакъв начин и някой срещу тебе твърди, че мисли за нацията и в същото време не взима под внимание елементарни неща, защото пак казвам ние търсихме диалог. Включително да обясним, че започва проблем с липсата на лекарства за хроничните заболявания. Никой не пожела да откликне, напротив продължиха с цялата медийна сила да обясняват как просто ще умрем, нищо повече.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!