Пенка Георгиева
На снимката: Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб"

Пенка Георгиева е председател на Пациентски организации „Заедно с теб“. От години се бори за правата на пациентите и помага техните сигнали за нередности да стигнат до институциите. 

 

Защо се стигна до това пациенти да умират пред болници?

Ако това се беше случило в някоя малка общинска болница, например в Свищов, където знаете за болните в Ковид-отделението се грижиха само физиотерапевт и една медицинска сестра, преди да отидат депутати-лекари там някак си пак бихме могли да потърсим някакво логично обяснение, макар, че загубата на живот поради липса на организация  е недопустимо. Но да умрат хора на стълбите на университетска болница в Пловдив, в този голям град, да стоят на мозайката, да лежат в кислородни апарати, това е вече липса на всякакъв морал и отговорност в това лечебно заведение.

Смятате ли, че повече здравни заведения все още не са успели да се подготвят да поемат този сериозен натиск от страна на пациенти с коронавирус?

Какво означава не са успели да се подготвят? Къде е държавата питам аз, защото тази пандемия е от март месец, даже от февруари. Болниците имаха достатъчно време, за да се организират, както и държавата да застане на своето място. Сега дори и да отправяме критики вече е късно. Но цяло лято имаха предостатъчно време да се обособят Ковид-отделения, да се направи график на медици, които ще дежурят в това отделение. Знаете, че лятото нямаше натиск, както сега върху здравната система  и реално тези отделения не бяха необходими тогава, но те трябваше да бъдат организирани логистично т.е да бъдат готови, защото знаете , че и проф. Мутафчийски и други лекари прогнозираха, че есента със застудяването, със затварянето в помещения на много хора, отварянето на училищата. Това беше очаквано. И просто държавата не беше на своето място, за да организира тези лечебни заведения да имат готовност. Те и сега ми прави впечатление, че вървят малко със закъснение. Тепърва министърът издава заповед, с която ще се обособяват в областните градове, взависимост от броя на населението, една Ковид-болница и една друга-чиста болница, за лечение на останалите пациенти, защото другите заболявания не са спрели. Хората получават инфаркти, инсулти, страдат от други животозастрашаващи състояние, не е само Ковид. Ние предлагахме още в началото на септември да бъдат създадени такива „чисти” болници, в които да могат да се лекуват и другите пациенти. Да бъдат създадени отделни „ковид”-болници т.е да не се смесват потоците, да не се налага това реорганизиране и преместване на пациенти от едно отделение в друго.

 

В момента какво се случва с пациентите с хронични заболявания например, които регулярно имат нужда от медицинска помощ? Успокои ли се ситуацията около диспансера за трансплантирани в Александровска болница?

Това в Александровска болница беше един вътрешен конфликт с оглед на това коя клиника и кое място е по-добре ремонтирано, конфликтът бе разрешен, но той беше на локално ниво. Обаче хората, които са с хронични заболявания за съжаление не са обгрижени т.е няма за тях „зелени коридори”, трябва при общопрактикуващите лекари и при специалистите да има ден, определен само за тях. Другото, което „Слава Богу” се реши, но също беше голям проблем – относно протоколите за скъпоструващи лекарства. Не може да разкарваш пациенти с хронични заболявания по кабинети, по лаборатории, да си правят изследвания, само, за да им удължиш протокола, за да си продължат лечението. Това беше разрешено, но пак под обществения натиск , който упражнихме ние, като пациентски организации с помощта на  медиите. Не може министерството да изчаква да има обществен натиск и тогава да се случва нещо. Тези неща трябва да се решават предварително. Другото, което се изисква за тези хронично болни пациенти са тези централизирани комисии в големите градове, където професори и доценти определят степента на заболяване и съответно лечението. Това също спешно трябва да се децентрализира т.е когато пациентът е новодиагностициран с хронично заболяване той нека да отиде на такава комисия, но когато пациентът е диагностириран и е в своето родно място, взависимост от това как се чувства и ако няма някакви драстични промени да не е задължен да се явява в тази централна комисия в големия гради да пътува. Да може специалистът на място да му продължи лечението, защото сега не може. Много неща могат да се направят, а и зимата предстои и тези хора наистина трябва да стоят по домовете си и да се пазят от контакти.

 

Какви са най-често сигналите, които получавате като пациентска организация в последната седмица?

В последната седмица са за липсата на лекарства, знаете за проблема с нискомолекулярните хепарини, като по-голяма част от потребителите са бременни жени с тромбофилия, които за да износят своето дете трябва да ги ползват всекидневно. Намери се някакво решение, надявам се да е устойчиво. Пациенти сигнализират и за липса на определени антибиотици, които са им били изписани, но тук проблемът не е голям, защото има техни заместители. На срещата в сряда в здравното министерство с представители на Лекарския съюз и фармацевтите беше взето решение да се направи нормативна промяна, която да даде възможност на лекаря в рецептата да препоръчва ако няма антибиотикът или друго лекарство, което е изписал, то фармацевтът на има право да го замени с друго генетично лекарство тъй като в момента това по закон не е разрешено. Това е едно добро решение за проблемите с недостига на лекарства и сигналите в тази връзка.

Няколко пъти казахте, че държавата, министерството на здравеопазването не са успели да се подготвят за тази ситуация навреме. Според Вас справя ли се новият министър?

Не се справя и ще Ви кажа защо. От първи ноември трябваше да влезе това т.нар електронно направление за PCR тест, което да издават личните лекари при определен брой симптоми. Вече сме 20-ти ноември и още нямаме електронно направление. Това направление трябваше, г-н министър, да се направи лятото, нека да е готово, можеше да не се използва, можеше да не се наложи, можеше да не хванем тази криза есенно-зимна, макар че беше очаквана, но най-малкото този министър трябваше да го направи това електронно направление много по-рано. Ми то ако продължава така зимата ще мине, лекарите още не могат да издават електронно направление. Сега какъв е проблемът, технически ли е, какво се случва, това нас не ни интересува, защото хората умират, защото ако хората могат да си направят тест с такова електронно направление, в смисъл ако има симптоми и личният лекар му продиктува кода и той отива в лабораторията, той ще си направи теста. Това все пак струва 120 лева и хората не всички имат средства да ги плащат тези направления. И тогава той ще се карантинира или РЗИ ще го карантинира, ще се изолира и тогава всъщност ще намалее заразяването.  Наистина е необходимо това тестване за хората, които имат симптоми.

Много критики се отправиха срещу личните лекари. Създаде се едно напрежение между болнична и доболнична помощ. Какво се случва и трябва ли те да лекуват пациенти с коронавирус? Имате ли такива случаи, в които личен лекар отказва преглед пък не могат да го вземат в болница? Хората се чудят в един момент какво да правят, не могат да ги лекуват все пак по телефона

Една голяма част от пациентите със симптоми на Ковид се лекуват от личните лекари по телефона. Искам да обърна внимание и на специалистите от доболничната помощ. Те също са на първа линия и те също са неглижирани, защото когато един пациент отиде при пулмолог или УНГ с тези оплаквания, които са характерни и за Ковид, този лекар е на първа линия. ДКЦ-тата също трябва да бъдат обгрижени от държавата. Защо държаватга нехае и остави специалистите от доболничната помощ? Там има да кажем една лаборатория и един рентген. Сега това, което се подготвя в проекта за споразумение за анекс към Националния рамков договор е ДКЦ-тата да се задължат, тези Ковид-зони, да осигурят осемчасов работен ден. Ама тези хора са на самоиздръжка. Как ще се издържат тези хора ако затворят ДКЦ-то само за Ковид-пациенти? Ами те имат и други пациенти, имат и други доходи т.е изключително не е помислено. Да се определи ден, да се определи коридор от два часа примерно, в който, след това да има един час за дезинфекция. Общо взето министерството не се справя и проблемите наистина изникват един след друг. То се опитва да ги гаси със закъснение и ги гаси с по 20-30 дни закъснение, просто така не става, не може така да се управлява криза.

Истината е, че колкото и да чете и да се информира човек сблъска ли се с проблема се оказва отново неподготвен и незнаещ какво да прави

Това, което чета от сигнали на пациенти в социалните мрежи ми прави впечатление, че доста често съобщават, че РЗИ-тата изобщо не им се обаждат да ги карантинират. Те имат позитивен тест и някой казват мина една седмица, 10 дни  и чак тогава се обадиха. Има изключение разбира се, но тези 10 дни нали трябва да се дадат инструкции на тези хора какво да правят, да не излизат. Отделно лечението. Така,че РЗИ също не се справя, а те са подразделение на Министерство на здравеопазването. Имам сигнали от медицински сестри от училища, казват такъв хаос е, не могат да дадат елементарни, последователни инструкции за деца, които са карантинирани или позитивни. Обаждат се на този, на онзи, уж справки ще правят. Няма единен протокол, по който да се работи с медицинските сестри от училищата. И там също е хаос.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!