Фалитите на български компании са по-малко, но се увеличава задлъжнялостта

България остава една от малкото страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в която броят на фалитите за 2017  е намалял. Това е добрата новина, а лошата е, че спадът на несъстоятелността върви с ръст на задлъжнялостта. Това сочи последното проучване региона, изготвено от консултантската компания по управление на риска Coface.

Според данните общият броят на фалиралите компании в страната за миналата година възлиза на 311, което означава 0,08% от всички компании. Тази стойност показва сериозен спад от 18,4% в сравнение с предходната 2016, заяви управителят на Coface за България Милена Виденова.

Според изследването обаче ситуацията не е толкова оптимистична, тъй като се очаква темповете значително да се забавят през следващите години заради подобни индикации в региона, а България обикновено не се представя много по-различно. В същото време въпреки големия спад задлъжнялостта остава голяма. „Това е сигнал компаниите да обръщат внимание и да управляват рискове“, допълни още Виденова.

Необслужваните кредити са предизвикателство забългарските банки. А с оглед на предстоящия преглед на финансовата система за включването на България в еврозоната, анализаторите очакват да се увеличат продажбите на големи портфейли от лоши кредити, подобно на продажбата на проблемни вземания за 250 млн. евро  от Уникредитнаскоро. Виденова подчерта обаче, че секторът изпитва трудности заради големите разлики в цените, на които банките искат да продават и които купувачите предпочитат, като често става въпрос за разлика от 30-40%.
Има няколко сектора в страната, които продължават да се проблемни от гледна точка на несъстоятелностите, като водещият продължава да бъде строителството. Останалите се традиционно търговията на едро и дребно, сделките с недвижими имоти, а нов сегмент в групата на т.нар. „лоши фирми“ е сухопътното транспорство, основно заради по-високите цени на горивата и липсата на персонал, което пък води до по-висока цена на труда.

От друга страна, добрите сектори остават ИТсегментът, здравеопазването и социалните дейности. И докато предишните години част от „добрите фирми“ бяха компаниите от образованието и горското стопанство, през 2017 те са били изместени от производството на мебели и от сектор сигурност.

На първо място сред най-големите компании, обявени в несъстоятелност през миналата година, са „Енемона“, производител на електрически инсталации, с необслужвана експозиция от размер на 75 млн. евро. След нея е КМБ България – фирмата, зад която у нас работи операторът на Carrefour, чиито задължения възлизат на над 50 млн. евро, а на трето място е „Г56 Дивелъпмънтс“, която стоеше зад проекта „Супер Боровец“. Нейното задължение в над 29 млн. евро.

Броят на компаниите с много висока степен на риск в страната сериозно нараства. Докато през предишната година те са 64 000, то през 2017 броят им е  74 686, което представлява ръст от близо 17%. И докато през 2016 тези компании представлява 16% от всички в страната, то година по-късно делът им стига 18,6%.

Основните причини за финансовите затруднения на компаниите остават високите нива на задлъжнялост, увеличението възнагражденията на персонала, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и на компаниите, както и по-малкото възможности за финансиране.

От началото на годината до края на юни компаниите, обявени в несъстоятелност, в България са били общо 164 спрямо 171 на годишна база, което представлява лек спад от 4%. В същото време новите производства в несъстоятелност за същия период за били 213, което е с 6% по-малко от 2017 г.

Фалитите в Централна и Източна Европа се увеличават

Като цяло тенденциите в несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа обаче се обръща. След като през 2016 беше отчетен спад от 6%, а през 2015  – от 14%, през 2017 тя е нараснала с 6,4%. Изненадващото е, че това се случва на фона на подобрената икономическа активност в региона през последните години, като конкретно през 2017 икономиката на региона се е разширила средно с 4,5%, което е най-бързият растеж от 2008 насам. Въпреки това обаче благоприятната бизнес среда през 2017 не е била достатъчна, за да се подобри ликвидността на компаниите.