Втора депутатска оставка в ГЕРБ за седмица. След Делян Добрев редник Тодоров, както му рече полковник Славчо Велков наскоро, реши да се оттегли. Както пише в закона, оставката е редно да се гласува.
Но не вярвам да се повтори хасковският номер. Антон влезе в Събранието с лична уния, само не знам дали с Цветанов или Борисов. Питах веднъж предшественика му от т.нар. гражданска квота Методи Андреев какво е дереджето и той ми отговори честно – а, аз имам лична уговорка с Цецо.
Малко преди изборите видях Антон Тодоров и го закачих. Не ми се видеше реално, ама обичам да питам и викам – Антоне, щял си да ставаш депутат. А той ми рече съвсем сериозно – да, ще водя старозагорската листа.
То беше ясно, че при ГЕРБ. Антон, ако и да е със седесераски генезис, разбираше, че няма шансове със сините отломки. И отиде там, където има шансове. Такива сме…ние.
Като знам каква е репутацията му в родния му град, си викам – за Стара Загора това е Цецка-2. Но се намесиха други фактори и Антон беше включен в люлинската листа в София, по-назад, ведно с Бойко Борисов. И стана депутат, без проблем.
Противно на повечето хора, мисля, че Антон е полезен за Бойко Борисов.
ГЕРБ е там, където е, по една основна причина. Оригиналните комунисти са по-отвратителни.
Говоренето на Сашко Симов, Иво Христов, на Крум Зарков, на самата Корнелия събудиха у хората с нормални рефлекси приспаното отвращение от комунистите, от живковизма, от всичко, което ни изкара по площадите преди 28 (!) години.
Хората, тия, дето разбират от какво тръгнахме да излизаме тогава, се уплашиха и реагираха инстинктивно. Дадоха на ГЕРБ доверие, което не е заслужено и поради философията на тази партия тя не е способна да заслужи.
Но Антон с речите си и поведението си храни една относително значима електорална прослойка, която никога няма да гласува за БСП/БКП. Тя вече е лумпенизирана. Но гласува.
Едно е Цветан Цветанов да ти говори срещу комунистите. Съвсем друго е Антон. Антон е автентичен. Цветанов е менте. Със същия успех може да говори и в другата посока.
Но Антон мина границите на приличието. Сигурно не може другояче.
Сега си подава оставката, което не е важно, понеже бройката ще бъде попълнена.
Но двете оставки, фокусите при президента, всекидневните разправии създават усещане, че всичко се клати.
И почват да горят разни бушончета.
Както е тръгнало, може да е недостатъчно. Ще горят и министри.
Е въпрос на време.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
