Председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев поиска оставката на председателя на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов. В позиция във Фейсбук Мутафчиев определя като „стрелба в гърба на бойниците, докато водят битка срещу невидимия враг” изказването на Рашидов по адрес на министъра на култура Боил Банов по БНТ в неделя.
Бившият министър на културата каза в национален ефир, че ще поиска среща с премиера Борисов, за да обсъди управлението на Министерството на културата, заради обявата за даване под наем на къщата-музей на Андрей Николов в центъра на София, наричана „Червената къща”.
ДЕБАТИ.БГ публикува пълната позиция на Христо Мутафчиев:
„Приятелите трябва да си казват всичко!
В последните няколко часа ми се обадиха много гневни колеги с предложение и настояване към мен да поискам оставката на Вежди Рашидов като председател на Комисията по култура!
Първо, защото с думите си той обиди честта на нашата професия, наричайки актьорите „хора, които по цял ден готвят и перат в телевизионните студиа“. Второ, затова че се опитва да настройва изкуствата едно срещу друго, тъй като телевизиите канели само актьори в студиата си.
Нима Теодор Ушев не е съвременен художник с национално и световно значение, нима Теодосий Спасов не е музикант и композитор от световно измерение, нима Георги Господинов и Милен Русков не са автори, превеждани по цял свят! Това са творци с огромен смисъл за българската култура и винаги са добре дошли в телевизионните студиа. Всички тези личности са част от театъра, защото театърът е симбиоза между всички изкуства.
Лично съм обиден от думите на Вежди Рашидов, произнесени в ефира на БНТ.
Обиден съм, че като бивш министър на културата, с когото съм работил и с когото сме обсъждали и осъществявали идеи за подобряване стандарта на живот на всички наши колеги (нещо, което никога не съм крил), именно Вежди Рашидов като бивш министър на културата, който преди години вярваше в тази институция, в момента унищожава с лека ръка доверието към нея, подхърляйки уж небрежно, но смело риторичния въпрос: „За какво е това министерство?“.
Във времето, в което ти, Вежди, беше начело на тази институция, строеше мостове, а днес взривяваш всичко, което самият ти сътвори! Защо?
Министърът на културата не е само „Аз! Аз! Аз…“. Министърът на културата, който и да е той, е само част от един огромен екип, той е част от нас. Ти също беше част от нас…
Да стреляш в гърба на войниците от своята армия, докато те водят битка с невидим и коварен враг, намирам за недостойно!“
