Иван Бунков е роден на 10. 12. 1950 г. в село Хухла, Хасковска област. Висше образование завършва в СУ, специалност българска филология и философия. Специализира следдипломна квалификация във Факултета по журналистика. Член е на СБЖ и на СБП. Автор е на белетристичните сборници. Публицист и драматург, главен редактор на най-големия всекидневник в Източните Родопи „Нов живот”, а също и на седмичника за култура и политика „Перперикон”. Бивш председател е на Българската асоциация на регионалните медии, в която членуват 28 от най-големите вестници в страната.
Господин Бунков, освен главен редактор на вестник, дълги години сте и председател на Българската асоциация на регионалните медии. Каква е ситуацията в момента? Как се справят медиите в условията на пандемия?
Всички наши хартиени издания имат и своя сайт. Проблемът по време на пандемията е, че стана тенденция силите да се хвърлят върху развитието на дигиталните издания. Това е така, защото ги четат много повече хора, по-оперативни са, носят бърза информация. Именно по време на пандемията беше необходима страшно много информация. Второ, хората не можеха да ходят на работните си места, да работят за издаването на хартиените издания. Всъщност и голяма част от читателите се отдръпнах аот купуването на хартиени издания, заради социалната изолация. По този начин се получи един срив на хартиените издания. Започнаха да излизат по-рядко, в момента доста от тях са намалили периодичността, а също и тиражите. Голяма част от тях прехвърлиха енергията и силите върху електронните издания.
Къде има нужда от най-голяма помощ от страна на държавата?
Едва ли държавата може да помогне. Лично аз съм се отчаял да чакам помощ от нея. Но е факт, че в много европейски държави намират средства за подпомагане на хартиените и други издания. Най-вече на хартиените. Според мен може поне до някаква степен да се помогне в разпространението на печатните издания. В много села и малки градчета въобще не пристигат вестници, а хората трябва да бъдат информирани от сайтове или от телевизия.
Това, което навсякъде всички го имат, но малките региони нямат информация какво става в тях. Например в Ивайловград – малък град, който се намира на границата, затворен отвсякъде, два пъти в седмицата идват регионални и други вестници и са в много, много малък тираж. Смятам, че държавата може да субсидира пощите и той да бъде включен в цената на абонамента. Да го направят 50% или 100% от разпространението на хартиеното издание и то така или иначе се печата, само може да се увеличи тиражът повече и да отиде по тези места. Защото е различно, когато информацията е подредена в един вестник. Във Франция, например, постъпват така, доколкото имам информация.
Има ли други мерки, които могат да се предприемат?
Това е единият начин, по който може да се подпомага. Другият начин би бил да се види може ли да се подпомогнат онези издания, които имат определена стойност – да имат една критична маса, да създават новини и то истински новини. Тоест един вестник, който има съдържание, което е 50 или 60% собствена информация, а другото е външна информация, има назначени хора, има хора на трудов договор да се намери някакъв начин да бъде подпомогнат. Защото иначе нашият занаят ще изчезне, както изчезна фотографията. Спомняте си колко много студия имаше за снимки, за филми. Изчезнаха ей така. Така и нашият занаят ще изчезне и тук хубавото е, че много хора ще могат сами да се информират, да си пишат, каквото си поискат, но лошото е, че ще има голяма манипулация.
Аз подкрепям господин Вълчев (новият директор на БТА – б.р) в това, че както той каза, трябва да има едно място, в което да се дава точна и ясна информация. Може и малко по-късно, но хората да знаят, че тя е вярна. Така и тези регионални издания, тъй като в момента говорим за тях, трябва да бъдат авторитетни и донякъде като обществените медии да са осигурени малко или много и да не се подават на всеки един удар отвън и те да създават една информация, която да държи обществото в ясното кое е вярно и кое не е. Но това е толкова сложна работа, че трябва някой да има желание, че да го постигне.
Какво се случва с професията в България?
Не знаете колко време трябва да се отдели на един журналист. Години наред. Идват от Факултета почти неподготвени и започваме малко над нулата и ги обучаваме, докато се създаде истински журналист. А сега, когато са ограничени средствата, с които разполагат редакциите, то не малко хора ще се заемат да създават нови кадри. А силни хора, с амбиция, със самочувствие става много трудно да се намерят. За 35 години какво ли не съм видял, през много места съм минал. Сега има много идеални условия за развитие, възможности за обратна връзка. Можем да разберем какви са читателите ни, какви са интересите им и много бързо можем да се ориентираме и да създаваме качествена журналистика. Основното нещо, което ни пречи са средствата, с които ние в България не разполагаме, защото нямаме реклама. Нямаме предприятия, които да работят и да имат истински интерес да рекламират при нас. Тези предприятия, които работят, които произвеждат, изнасят навън и въобще не се занимават с местния пазар. Така че от това не можем да очакваме нищо, а тогава какво остава? Ние сме зависими преди всичко от общините, ако те се абонират, хубаво и трябва да слушаме, за да можем да съществуваме. Така и правим.
Доколко Фейсбук, Гугъл и други социални платформи изземат функциите на медиите?
Аз смятам, че те изземат обаче и разширяват. Не бива само да се оплакваме от това, защото ние през Фейсбук намираме страшно много информация. Когато търсим наши имена, политици, хора със стойност в обществото бързо ги откриваме и после от тях взимаме много важна информация. Това е първото, а второто, когато съберем информация, ние я споделяме в разни групи и страници, като така достигаме до нашите читатели. Тоест в момента Фейсбук помага. Аз отивам в най-малките селца, които си имат такива групи, и им поднасям тази информация, от която се интересуват. Така че е много добре, че има Фейсбук. Но в случая във Фейсбук други хора създават фалшиви новини, сайтове също публикуват фалшиви новини и затова е необходимо да имаме квалитетни издания, в които квалитетни хора да застанат с имената си. Аз смятам, че позитивите на Фейсбук за повече от негативите, защото голяма част от хората въобще не влизат в сайтове и ако не ги споделяхме в тези групи, нямаше да има толкова четения.
