„Правец“ е серия български персонални компютри, създадени от Иван Марангозов. Той сформира малък колектив от инж. Георги Желязков, инж. Петър Петров (по-късно главен редактор на сп. Computer) и инж. Борис Вачков с който през 1980 създават ИМКО-2, който е на нивото на най-модерните тогава персонални компютри в света.
Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели ИМКО (Индивидуален Микро Компютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 г. само в 3 броя.
Първото международно представяне на ИМКО е на Международния симпозиум по роботика в Лондон, където ИМКО управлява българския робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър е впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които дотогава ползват миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струва десетки пъти по-малко и е значително по-лесно за използване.
След успеха на приложението на ИМКО-1 (Apple-I) в управление на обекти в роботиката през 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребителите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, преименуван в Правец-82 и положил началото на серията Правец, наречена на гр. Правец, където е построен и заводът, в който са се произвеждали.
През 1981 г. IBM пуска на пазара IBM PC като публикува пълните схеми и пълния BIOS на компютъра. Започва масово копиране и фирми от Сингапур, Хонг-Конг, Тайланд, Тайван и Южна Корея наводняват пазара с копия на IBM PC/XT. Азиатските фирми печелят пазара за IBM и пазарният дял на Apple силно намалява. Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години. По това време в Източния блок персонални компютри се опитват да произвеждат СССР, България, ГДР и Унгария. През 1984г. започва и производството на професионалните компютри от серията Правец-16.
Компютрите Правец не са популярни в СССР, защото са не само изцяло със западни елементи, но и с цели западни модули (дънни платки, видео контролери, дискови контролери и т.н.), внесени от Сингапур, Хонг-Конг и Тайван. Производството на компютри се стабилизира, когато България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Производството е прекратено в началото на 90-те години след преминаването на България към пазарна икономика.
B нaй-гoлeмия cи пиĸ Бългapия пpoизвeждa 40% oт ĸoмпютpитe, изпoлзвaни в цeлия Изтoчeн блoĸ. Ceĸтopът нa инфopмaциoннитe тexнoлoгии cъcтaвлявaл 14 нa cтo oт БBΠ нa cтpaнaтa мeждy 1985 и 1990 г., пpaвeйĸи гo пepлaтa в ĸopoнaтa нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa.
Почти всички модели на Правец 8 са изцяло копие на Apple I и Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серията Правец 16 са копие на IBM PC/XT.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
 и инж. Борис Вачков с който през 1980 създават ИМКО-2, който е на нивото на най-модерните тогава персонални компютри в света. ){kind=link}