данъци

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.

 

Бихте ли коментирали данъчните политики на основните политически партии и промените, които предлагат? Коя от всички платформи би направила нашата икономика по конкурентоспособна и бързоразвиваща се?

Относно второто, не виждам как ще стане. То не е свързано само с данъчната политика, а и с много  други неща, включително управлението на закона. Що се отнася до данъчните идеи, има един общ знаменател, който е вреден. И това е идеята да се въведе необлагаем минимум при запазване на плоския данък. При който всеки плаща пропорционално на своя доход и съответно тези, които са по-богати, плащат повече, тези, които са по-бедни – по-малко. Но пък по-бедните имат стимул да изкарват повече. Тогава, когато се премахне този стимул, тоест въведе се праг на облагаемия минимум, който вероятно ще бъде на равнището на минималната работна заплата, то тогава някъде около 500 000 души ще имат стимул да не плащат данъци. И съответно да работят по-малко, за да останат под прага на облагаемия минимум. Това означава загуба на около една трета от приходите корпоративно, защото там има една много сложна връзка, но най-вече на личния данък – върху доходите на физическите лица. Само с въвеждането на прага. Тези сметки бяха направени още първия път, когато се появи тази идея през 2013 г. Тя не мина тогава след изборите, поради това, че нямаше съгласие между БСП и ДПС по тази линия. Въпреки, че тогавашния премиер (Пламен Орешарски, бел.ред) беше един от привържениците на тази линия, макар да разбира за какво става дума. Тоест ако това нещо бъде направено, то ще бъде  поради неразбиране и поради невъзможност за предвиждане на това какво ще се случи. Но ще има два ефекта. Единият – ще има по-малко приходи. И вторият – ще има по-малко справедливост на данъчното облагане на физическите лица. Третото нещо, което ще се случи е, че тези над милиард лева загуби ще трябва да бъдат компенсирани. И вероятно единият от начините ще бъде или чрез ДДС, защото е сигурно или чрез данък собственост.

Какво е мнението ви за намаляването на ДДС за лекарства и храни, залегнало в програмата на някои партии?

До 1998 година имаше определени храни – млечни и хлебни продукти не бяха облагани с 20% ДДС. Това обаче намали конкурентността на българското млекопроизводство и съответно хлебната индустрия. Тогава с колеги, аз водех групата, убедихме парламента да премахнем тази преференция. Сега ще се получи същото, независимо дали това са книги, лекарства или нещо друго. В общи линии ще се създадат прекалено много възможности за избягване на данък. Това с туризма стана според мен очевидно. Там имаме недосъбиране с някъде с 0,6 млрд.  от ДДС миналата година. Но така или иначе, когато намалите данъка за определена група стоки, вие създавате условия за договаряне с данъчните проверяващи. И онова, което не е лекарство, вие ще го пишете лекарство и това, което не е книга, ще го пишете книга и т.н. В момента българската данъчна служба е една от  най-ефективните в Европа. Eфективността на НАП е колкото тази на аналогичните институции в Дания или Германия.  Но тогава, когато усложните една система, независимо дали става въпрос за данъци или за нещо друго и тази усложненост включва повече участие на хора и възможности за договаряне отстрани на  общото просто правило, то тогава се намалява ефективността и съответно се увеличават споровете. В момента и без друго в административните съдилища данъчните спорове са най-много, някъде около половината. НАП, между другото, по-често ги печели. И процедурата е доста бърза.

Понеже споменахте туризма, обществена тайна е, че там данъците и особено осигуровките се избягват най-много.

Причината не е в туризма. Причината е в законодателството за пазара на труда, в кодекса на труда. Тогава, когато вие можете да подпишете договор, примерно ви наемам да работите в моя ресторант, аз имам право да направя легитимен договор. Независимо дали ще работите един час на ден или четири часа на ден или осем дни по един час и това е нормален трудов договор и от него 18 стотинки от един лев отиват към пенсионното, 8 стотинки към здравната каса, 10 за преките данъци, то ние всички знаем за какво става дума. Проблемът в България е, че точно тези договори са практически много трудни за реализация. И се признава само първия такъв, който имате. У нас, броят на краткосрочните договори е два пъти по-малък от броя при подобни законодателства в  Македония, три пъти по-малко отколкото в Чехия и десет пъти по-малко, отколкото във Франция или във Холандия. Защо? Защото икономиката не е развита, защото когато имате такова свободно договаряне по-трудно се манипулира системата било то от политици, било то от профсъюзи. Профсъюзите си губят част от реториката, част от обществения имидж и тежест.

Неминуемо ще коментираме и пандемията. Как се отрази тя на икономиката на България?

България е сравнително добре в сравнение с всички останали страни в Европейския съюз. Поради една много ясна причина и тя е вкоренена някъде през 1997г. Стабилността на българската икономика, на българските финанси и банки е вследствие на въвеждането на валутния съвет тогава. Затова имаме твърда котва в една част от икономиката, което предполага освобождаване на всички останали части на икономиката. И финансова дисциплина, особено на публичните финанси, но и на банките.  Страната ни, в началото на годината, беше първо, единствената държава в ЕС, която нямаше свръхдефицит. Второ, имаше приличен ръст, имаше известен излишък в бюджета и най-голям фискален резерв. Той беше равен на малко над 10% от БВП, тоест над 11 млрд. лева. Което позволи да се правят всякакви неща в икономиката. Едното, въпреки че не беше най-разумното, е да се плаща за строителството на Южен Поток и да се поддържат други безсмислени проекти на руски държавни компании. Но останалото позволи на правителството, не по-най-добрия начин, но все пак, да харчи относително редовно и да вземе, при исторически много ниски лихви, заем за евентуални неочаквани плащания и разходи за в бъдеще. Така че България се справи относително добре. Но когато свършат парите и тези схеми за поддръжка на икономиката и тези инструменти престанат да действат или за да действат трябва да се вземат нови заеми, то тогава цялата стабилност ще се окаже доста крехка.

Споменахте банките, как се отрази кризата на възвръщаемостта на кредитите?

Прогнозата е крайната бедност в страната да се увеличи от 1% до 2-3%, вследствие на пандемията и да е предимно след малцинствата и пенсионерите. В някои области като Сливен и Стара Загора 90% от новите безработни са роми. Оттам ще има проблем с кредитите, които тези хора са взели. Например стоковите кредити. Тоест ако сте взели вие имате телефон на изплащане и ви уволнят, както в момента се случва масово в някои сектори, не можете да покривате вноските си. И тъй като нямаше уреждане на доброволното плащане на задължения, 200% над това, което вие имате да плащате ще отиде при някой адвокат. Така се усложнява изплащането и на стокови и на парични кредити. Към банките ще задлъжнеят също хора, особено тези, които са се възползвали от най-голямата подкрепа за икономиката през изминалата година – 10 млрд. лева бяха спрени като обслужване на задължения по кредити в банковата система. Дори и да се удължи срока на този мораториум върху плащанията на задължения, в крайна сметка рано или късно ще свърши. Огромно е увеличението на необслужените бързи кредити, с над 50%. При класическите банки имаме добро развитие на необслужените кредити, в сравнение с 2013-2015г. Има три пъти намаляване на броя на необслужените кредити в сравнение с тогава. В това отношение ситуацията у нас е три пъти по-добра, отколкото в Италия например.

Какво е положението на икономиката в Европейския съюз в сегашната криза?

Средно спадът на БВП в ЕС е някъде около 6,5 – 7%. За България засега се отчитат 5,2% според Европейската централна банка. Някои неща остават неотчетени в българската и в европейската статистика. Например хората, които са под карантина. Те продължават да ядат, но престават да работят. И макар за отделния човек това да са десет дни, две седмици, един месец най-много, онова, което реално се отнема от икономиката е създаването на доход. Това създаване на доход е поне половин процент от БВП, тоест 500-600 млн. лева. Това не е отчетено в нито една статистика. Подобна е ситуацията във всички страни в ЕС. Тук много зависи не само каква ще бъде тази година, във връзка с пандемията. Много зависи и от това доколко са отворени дадени икономики и доколко успяват да привлекат чуждестранни инвестиции. България макроикономически е по-добре от повечето държави в ЕС. Но от гледна точка на възможности за развитие мисля, че те са до голяма степен изчерпани. Намалението на чуждестранните инвестиции е четири пъти само за миналата година. Другото, което имаме, е два пъти по-малко създаване на работни места и три пъти по-бавен ръст на производителността на труда. На всичкото отгоре имаме проблеми с управлението на закона, което плаши инвеститорите.

Кои отрасли ще се възстановят най-бързо от пандемията?

Има такива, които са много малко засегнати и ще се възстановят още тази година. Това е т.нар. добивна индустрия. Като започнете от злато, минете през цветни метали. Ако има вода и „Стомана“- Перник ще заработи. Спадът миналата година беше, тъй като отвън не купуваха това, което се произвежда в България в тази област. Но е очевидно, че тази година това ще бъде възстановено. Миналата година, поради нестабилността на договори, на работа на администрацията, включително в строителството при т.нар. предварителен административен контрол, единственият отрасъл в България, който бележи ръст с 30% увеличение за миналата година са юридическите услуги, адвокатите.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!