Въпреки че е разположен в центъра на Карибите и е заобиколен от спиращи дъха гледки на коралови рифове, Малкият Кюрасао едва ли може да предложи класическата мечтана ваканция. Единственото, което можете да видите на острова са: разрушен фар, множество останки на корабокруширали кораби и гробове. Всички те са мълчаливи свидетели на мрачното минало на малкия остров.
Карантинен остров за роби
Гробовете все още напомнят за ранната история на Малкият Кюрасао. Островът е открит от датски моряци през 17 век. По онова време Нидерландската западноиндийска компания извършва трафик на роби в значителни размери. В най-активните години от 1640 до 1740 г., над 300 кораба са потеглили от западния бряг на Африка за Карибите – всеки с до 600 роби на борда си.
Не е било необичайно обаче на борда на тези кораби, където стотици хора са живеели при изключително лоши хигиенни условия, да избухват епидемии. Тъй като за болните роби не е имало пазар, а и за да спрат разпространението на болестта, те са били изоставяни на Малкият Кюрасао. Островът е служил като карантинна станция за роби.
И до днес руините на къщата, в която някога са били настанявани болните, могат да бъдат открити в северозападната част на острова. Онези, които не са оцелявали по време на престоя си, са били погребвани там. Тези гробове и до днес са от южната страна на острова.
Неплодороден и опасен
Природата на острова е също толкова мрачна, колкото и „забележителностите“ там. На острова почти няма растения, защото днес почвата вече не е достатъчно плодородна за това. Някога обаче това не е било така. Но през 19-ти век британец открил, че птичите екскременти, които се отлагали на острова от векове, могат да се превърнат в калциев фосфат чрез химически съединения – ценен тор. В рамките на 15 години целият фосфат е отстранен от острова, като така той става неблагоприятен за растения.
На острова също често има бури. Те са довели до множество корабокрушения. Днес около острова все още има няколко останки на кораби, най-известният от които е „Водачът на Мария Бианка“, танкер, който през 1988 г. е корабокруширал на острова.
За да се избегнат по-нататъшни корабокрушения, през 1850 г. е построен фар. Наложило се е обаче да бъде преустрояван два пъти, след като той самият е бил разрушен от бури. Единствените жители на острова, които някога са живели там, са стопаните на фара.
Туристите се гмуркат
След като фарът е оборудван с LED светлина, вече няма нужда някой да се грижи за него и островът е пуст – там няма постоянни жители. Единствените хора, които посещават Малкият Кюрасао, са туристи, които идват на екскурзии от остров Курасао, който се намира на около два часа път от пустия остров.
