РЗИ наема колектори да събират лични данни от хора под карантина. Това съобщи бившият омбудсман Мая Манолова пред журналисти.
„Докато Цялата държава се тресе от безобразието на колекторските фирми и натиска, който осъществяват върху гражданите и коментарите за необходимостта за се направи законодателство, което да им сложи юзди, в същото време държавната администрация наема колектори, които да й вършат работата“, каза тя.
Манолова уточни, че става дума за Столична регионална здравна инспекция, която е наела една от най-големите колекторски фирми с цел да събира и обработва информация за карантинирани лица и за такива, които са с положителен тест за Covid-19.
Изправи се. БГ е подготвило сигнали до министъра на здравеопазването, както и питане за това дали има и други РЗИ-та, които ползват колекторски фирми за да събират здравна и друга информация от българските граждани. Подготвен е и сигнал до Комисията за защита на личните данни, за да бъде направена проверка и да се наложат съответните санкции срещу СРЗИ и съответната колекторска фирма.
Подготвена е и жалба до МВР за ефективността на пилеенето на публични пари.
По думите й всеки пети българин е обект на колекторски фирми.
Междувременно настоящият омбудсман Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова относно публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите.
„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише проф. Ковачева.
В становището си тя обръща внимание, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции.
На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.
Общественият защитник настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
