Омбудсманът Мая Манолова е категорично против Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица.
Тя е изпратила становище до Министерството на финансите /МФ/, в което е изложила аргументи срещу мерките, заложени и в проекта, с които държавата възнамерява да разреши многогодишния проблем с т.нар. „спящи акции“ на граждани, придобити от масовата приватизация, които се намират в неактивни сметки.
Манолова смята, че документът предвижда отнемане на собствеността върху акциите, без съгласие на собствениците и без компенсация.
„Без да отричам наличието на проблем и необходимостта от неговото разрешаване, не смятам за конституционосъобразно и справедливо отнемането на правата на милиони акционери върху акциите им от масовата приватизация, без компенсация и без да им се даде възможност за участие /достъп/ до очакваните финансови ползи от процеса на „събуждане“ на акциите“, пише в становището си Манолова.
Според омбудсмана проблемът със „спящите акции“ от масовата приватизация засяга близо 2,5 млн. миноритарни акционери, а номиналната стойност е около 2-3 млрд. лева.
В подкрепа на позицията си срещу механизма за „събуждане“ на „спящите акции“ Манолова изтъква и десетките жалби на граждани до институцията, в които сигнализират за липса на достъпна информация, остро критикуват приложената финансова система за раздържавяване на икономиката в България и настояват за институционална подкрепа.
Припомняме, че на 17 януари стана ясно, че държавата иска да национализира т.нар. „спящи акции”– тези, които се вземаха от гражданите и по които няма никакво движение.
Съгласно намеренията, всеки собственик на „спящи“ акции ще разполага с една година, за да ги прехвърли от личните си сметки към подсметки при избран от него инвестиционен посредник.
След като изтече този срок, ценните книги ще бъдат прехвърлени в специално създаден инвестиционен фонд. Срещу своите книжа притежателите им ще получат дялове от фонда, равностойни на техните акции.
Ако тези книжа не бъдат потърсени в рамките на около 6-7 години, притежателите им ще ги загубят завинаги, а парите ще отидат в Сребърния фонд. Това предвижда нова концепция на финансовото министерство за личните сметки в Централния депозитар (ЦД).
Както ДЕБАТИ.БГ написа тогава намерението на финансовия министър противоречи с основното разбиране за ценните книги в българското законодателство – те са дългосрочна инвестиция и никой не може да задължи притежателите им да ги продават, камо ли да се посегне върху тях. В този смисъл идеята на държавата да вземе акциите от масовата приватизация и да ги вкара във фонд, срещу дял от него – е посегателство върху собствеността. Още по-смущаващ е планът, ако не направиш нищо с акциите си, да ти ги одържавят. Според финансовото министерство в концепцията няма проблем с конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост.
В момента Централния депозитар фигурират над 2 милиона лични сметки, които са открити по време на първата вълна на масовата приватизация през 1996 и повечето от които не са използвани през последните 15 години. Голяма част от хората не управляват активите си, защото разходите за прехвърлянето на книжата по подсметка на инвестиционен посредник са по-големи от стойността на самите акции или дялове.
За да се вкарат акциите в новия фонд, трябва да се изготви актуална оценка на паричната им стойност, става ясно още от концепцията. Сега Централният депозитар разполага само с номиналната им стойност. Новият инвестиционен фонд ще се управлява от дружество, избрано чрез конкурс от управата на Сребърния фонд.
Ще се създаде и втори инвестиционен фонд, който ще управлява книжата на хората в непубличните дружества от масовата приватизация. Публичните дружества от масовата приватизация са 91 от 265, а непубличните – 545 от общо 942.
В момента всеки гражданин може да направи справка за притежаваните от него у нас ценни книжа на сайта на Централния депозитар срещу ЕГН, стига да разполага с електронен подпис или персонален идентификационен код (ПИК), получен от офис на Националната агенция за приходите (НАП). Другият вариант е да си направи подобна справка чрез инвестиционен посредник, което обичайно ще му струва около 25-36 лв.
Дори гражданите да активизират „спящите“ си акции от масовата приватизация, те ще трябва да ги управляват в и без това крайно вялата търговия на „Българската фондова борса“. Според официалните данни броят на сделките на регулиран пазар през 2018 г. е бил 54 341, което е спад от 47% спрямо 2017 г. Оборотът на БФБ през 2018 г. възлиза на едва 550 млн. лв., което е с 28% по-малко в сравнение с 2017.
