Михаил Белчев е носител на пет награди “Златен Орфей” и орден “Стара планина“. Написал текстовете за някои от най-красивите песни в родната музика като “Не остарявай любов”, “Булевардът”, “По първи петли”, “От много, много отдалеч” и много други. Съпругата му Кристина е актриса и певица. След като се омъжва за големия музикант започва да пее с него. От известно време отново се изявява на театралната сцена. Двамата имат син, който е голямата им гордост –  Константин.

Как ви се отрази една година пандемия?

Кристина: Не мисля, че на някой му се е отразила много добре тази пандемия. Имаше момент, в който преоценяваш стойностите в живота и започваш да разсъждаваш като че ли по-правилно. Може би това е смисълът на едно такова затваряне. Но от друга страна, много неща с работата станаха проблемни, а много хора въобще останаха без работа. Това действа на настроението, на лицата на хората. Въпреки това нещо се случи и тепърва ще берем плодовете. Освен това ние преболедувахме. Един месец ковид ни беше на гости. През цялото време казвах, че ще се отнасям към него уважително като гост, който не е особено желан.

Какво според Вас ни показаха тези времена?

Михаил: Показа ни къде се намираме във Вселената. Ние сме една прашинка от нея и не трябва да се взимаме на сериозно. Също така нищо не зависи от нас. Тук сме, за да се възпроизведем като род. Да не сме чак толкова болно амбициозни, да знаем, че сме смъртни. Да знаем какво е приятелството, род, семейство. Малко са хубавите неща, които трябва да ценим и да продължим да вярваме, че утре ще бъде по-добре.

На какво се уповавате в трудни моменти, не само в този?

Михаил: На семейството, на приятелите, на вярата, традицията, любовта. На всички неща, които ни карат да се хващаме за молива и белия лист. Да изпеем една песен, да я дадем и предадем нататък. Щастлив съм, че се занимавам с нещо, което ми доставя удоволствие, давам го на хората с цялата си душа, моля да ми вярват, не ги будалкам. Това са малкото неща, които са красиви и си заслужават.

Смятате ли, че след това принудително затваряне и отдръпване от другите станахме по-одухотворени?

Михаил: Да, правим си преоценка. Вярвам в доброто. Не съм се отдалечил и няма да се отдалеча. Близките ми и приятелите ми също, чуваме се по 10 пъти на ден, за да си споделяме. С Хайдо (Хайгашот Агасян – б.р) написахме една песен по стихове на Васил Сотиров „Последен послеслов”. Беше приета много добре. Финалът е много приятен.

„Недейте се коси от жал, недейте се измъчва, не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм в друга кръчма”.

Успяхме и такава песен да направим, още повече аз тази година навършвам 75 години и ми е приятно да имам такава равносметка. Имам една песен, с която завършвам всеки концерт. Нейният финал е:

Ще се срещаме сигурно след години на масата в стаята в същия час все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взима един от нас.

Това са мои стихове, музиката е на Стефан Димитров. Стана чудесна. Не изневерявам на стила си, на начина си на мислене, на изпятата поезия.

Кристина: Не мисля, че хората станаха по-одухотворени. Тези, които са си одухотворени, те може да станат повече. Но с по-голямата част, според мен, става точно обратното. И то не може да виниш никого, защото много хора останаха без работа и останаха затворени съвършено сами. Живееха като в затвор. Това не може да одухотвори един човек. Това може да го оскоти. Тепърва хората на изкуството ще имат много работа. Те трябва да помогнат на всички, които се затвориха и се обезвериха и живеят ден за ден. Хората на духа сега са тези, които трябва да измъкват всички с това, което правят, колкото и те самите да са били задънени в този момент. Много са малко тези, които са писали, т.е акумулирали са енергия, която сега искат да избуи.

Какво мислите в момента за младите български творци – както на театралната, така и на музикалната сцена?

Кристина: Театрални спектакли има много хубави. Пожелавам им много успехи и публика. В музикалния бизнес е по-трудно – там изпятата поезия се среща много рядко и като че ли не ги популяризираме толкова. Проблемът е, че определени среди и фирми налагат стилове и простотия.

Под каква форма, особено в този труден момент, държавата трябва да подпомогне културата?

Михаил: Ами ето сега подпомага част от нашия жанр с тези държавни награди за заслуги. Това е един реверанс. Нещо, което наистина трябваше да стане и стана благодарение на някои умни хора в управлението. Но мисля, че за някои вече е късно, защото вече ги няма. Въпросът е творците да не се чувстват изоставени. Те не са заведение, за да могат толкова бързо да се възстановят.

Кристина: Столичната община подпомогна стотици творци с програма „Солидарност” във всички области и жанрове. Мисля, че това се оцени от хората. Това продължава, защото подпомагането на културата е приоритет. Много от артистите си намират и други начини. Не седят да чакат някой да им помогне. Това е много достойно и аз мисля, че и ние сами трябва да си помагаме.

Като споменахте театър, разкажете за постановката „Пеперуди, пеперуди”, в която участвате. Завърнали сте се в театъра след толкова години, какво е усещането?

Кристина: Беше много вълнуващо за мен. Направихме го в Нов театър НДК. Бойко Илиев ни покани. Много уютна и много приятна сцена, която мисля, че вече категорично се наложи като една много ярка софийска сцена с много стойностни спектакли. За мен е удовлетворение и много голяма радост. Много ми се иска този спектакъл да има живот, защото знаем, че е трудно.

Михаил: Моето възклицание беше: „Жена ми е гениална.”

Кристина: Много хубава роля. Алдо Николай прави много ярки, пълнокръвни образи. Все пак той е автор и на госпожа „Стихийно бедствие”. Знаем колко пъти се играеше тази пиеса, може и хиляди. Не знам колко пъти я игра великата Стоянка Мутафова тази роля. Спектакълът стана също много хубав. На Ники Априлов това му е една от големите мечти в живота – да направи тази. На времето откраднал пиесата от театър 199. Той е бил влюбен в тази пиеса и си беше поставил за цел да я направи. Много години ме чака, говорихме, планирахме и накрая я направихме. Той каза, че тази роля на никой друг няма да я даде и това беше голямо признание също за мен. Така че от тук нататък аз не искам да говоря. Нека да дойдат хората, да видят.

А как реагира синът Ви? Вие казахте, че той не Ви е виждал на театралната сцена?

Кристина: Той каза „Мамо, ти си велика. Ох, сега си обяснявам някои неща.” Кои неща си обяснява, не знам. Като че ли аз най-много заради него го направих. Точно защото не ме е виждал на театрална сцена. И започна да ме гледа по-друг начин, с много голямо уважение вече говори за театъра. Съвсем различно. По-рано все едно това е било някакво мое хоби, което е минало и заминало, докато сега наистина много сериозно се отнася, което за мен е най-важното.

Какво са за вас приятелите?

Михаил: Те са моят кислород. Аз не мога без приятели, имам много приятели. Затова и повечето от стиховете и песните ми са за приятелството. Аз ви казах – семейството, приятелите, децата, работата, роднината са най-важни за мен.

Кристина: Тези стойности като приятелството се усещат в най-тежките моменти. Докато бяхме болни, аз не можех да оставя слушалката на телефона. Звъняха един през друг всички наши приятели да ме питат дали имаме нужда от нещо, как е минал деня ни, как се чувстваме. В един момент аз нямах сили, но не можех да не отговарям на приятелите. Идваха до врата и ни носеха каквото имаме нужда, без да се страхуват. Всички бяхме болни. Ние двамата, майка ми, която е на 90 години и синът ни. Всички се страхувахме, но мина.

Имате брак от повече от 40 години. Как се съхранява любовта толкова много години?

Кристина: Любовта или я има, или я няма. Ако я има, винаги се съхранява и се трансформира в най-хубава българска дума – обич, което е най-хубавото чувство и усещане. При нас има намиране.

Михаил: Трудностите се преодоляват – аз съм го написал – „с допир и намиране“.

Какво е усещането да се извявате заедно със сина си на сцената?

Кристина: Никой не го натиска да се изявява на сцената, но той израсна на сцената и с музиката. Той е прекрасен китарист, но сега се записа да се учи да свири пияно. Има нови записани песни, но не мисли за кариера в чужбина.

Михаил: Любопитно и мъжко момче е нашият син. Занимава се с организацията на концертите, но записва и песни. Вкъщи имаме една стая, която е пълна с инструменти и техника. Разочарован от този вкус, който продуцентите налагат днес. Синът ни е много мъжко момче, симпатяга, в което няма кривини. Имаме търкания, но те са поколенски.

Какво ви предстои през следващите месеци в професионален план?

Михаил: На 20 май имаме концерт „Третият лъч“, посветен на метрото на София. Ние постоянно отлагаме този концерт, но се надявам този път да се проведе, защото вече ще открият четвъртия, ако го отложим още веднъж.

Кристина: Имаме и участие в новото шоу на Рачков на 21 март, което също ще бъде посветено на София. На 16 и 19 март са спектаклите в Нов театър. Заповядайте всички. Аз ще си празнувам и рождения ден на 16 март. Миналата година ген. Мутафчийски излезе с изявление, че всички концерти и рождени дни се отлагат и аз не празнувах юбилея си. Тази година се надявам да празнувам рождения си ден на 16 март и ще стане вълнуващо шоу.

Михаил: Другият ни концерт е за моята годишнина, която е на 13 август, но концертът ще го направим на 8 ноември – на Архангел Михаил. Каним всички в зала 1 на НДК, живот и здраве!

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!