Милен Добрев е изпълнителен директор на Русенска търговско-индустриална камара. Завършил е магистратура по Европеистика към Русенския университет, M.B.A. към Sheffield University – UK, специализирал в Европейска комисия, Главна Дирекция Регионална Политика. Милен Добрев има 20 годишен опит в сферата на бизнес-връзките, инвестиции, външна търговия, регионално развитие, икономическо сътрудничество, предприемачество, професионално обучение за бизнеса, устойчиво развитие. Милен Добрев е член в редица местни и регионални органи и съвети, свързани с формиране на местната политика по икономическо развитие и насърчаване на инвестициите.
Г-н Добрев, успя ли да се подобри бизнес средата в Русе през последните години?
Бизнес средата се подобрява устойчиво, но не с необходимите темпове. Потенциалът на града и региона дава възможности за много по-ускорен и динамичен растеж, но за съжаление все още има редица ограничения, забавящи развитието. По различните макроикономически показатели областта се нарежда около или малко под средните за страната нива. Въпреки това обаче са налице позитивни очаквания и оптимизъм през следващите години тенденцията да се подобри.
В исторически план, градът ни традиционно е бил ключов икономически център – поради стратегическото си положение и връзките с Европа. Още в годините след Освобождението именно тук е бил най-мощния икономически подем и това е причината Русе да стане известен като „градът на първите неща“. Една от инициативите е именно създаването на първата в България търговско-индустриална камара (1890), на която ние сме горди наследници.
Международните търговски контакти както в миналото, така и сега, са ключово определящи за развитието на бизнес- средата. Местната икономика е до голяма степен зависима от външнотърговските процеси и това е причината тя да се влияе основно от глобалните икономически трендове.
Кои са факторите, които оказват влияние за износа?
За експортната ориентация на града допринасят редица фактори – граничното положение, разположението му на най-международната река в света – Дунав, които е конкурентно предимство и допринасят за лесен достъп до чужди пазари.
През последните години наблюдаваме и стабилен ръст на външнотърговския обмен с Румънския пазар, който е значително по-голям и атрактивен за голяма част от фирмите. Докато в продължение на дълги години северната ни граница е била разделителна линия и бариера за икономически процеси, но в днешно време се възприема като връзка за развиване на нови бизнес възможности и все повече фирми се възползват от това. Наблюдаваме също и активни процеси по релокация на румънски бизнеси, които избират страната ни за осъществяване на дейността си поради редица причини – по-облекчен данъчен режим, по-ниски цени на ресурси и работна ръка и т.н. Разбира се, това от своя страна поражда нови форми на сътрудничество и немалка част от местните фирми успяват да се възползват от това.
Русенската търговско-индустриална камара като най-активната и представителна бизнес-организация за региона влага огромен ресурс и капацитет в стимулиране развитието на местната икономика. Това е ключовата й роля и по тази причина се стремим да бъдем катализатор на потенциални възможности за подобряване на бизнес-средата.
Г-н Добрев, какви са най-честите проблеми, с които се сблъскват работодателите в района?
Независимо, че Русе е петия по големина град в страната и е динамично средище на икономически живот, все пак и тук е налице проблемът с недостига на човешки ресурси – както при тяхното качествено, така и количествено измерение.
Тук задължително искам да подчертая проблемът със състоянието на наличната инфраструктура като една от основните пречки за разгръщане потенциала на местната икономика. Независимо от стратегическата локация, регионът ни остава встрани от мащабните инфраструктурни проекти.
Само на 70 км в северна посока се намира двумилионният Букурещ. Той е перфектно свързан с транспортно-логистична инфраструктура. За съжаление само на територията на северната ни съседка. Така благодарение на „Дунав мост“ Русе остава далеч по-свързан с румънската столица, отколкото с останалите региони на България и София. Към момента все още голяма част от значимите за региона инфраструктурни проекти са само в идейна или подготвителна фаза. Няма ясни ангажименти за срокове и източници на финансовите ресурси за тях. Пристанищната, ЖП и дори летищна инфраструктура също е в незадоволително състояние. Тяхната лоша свързаност ограничава възможностите при организиране на логистични маршрути.
Един от съществените проблеми и до ден днешен е недостатъчната конкурентоспособност на фирмите на международните пазари. Управленският капацитет, нивото на уменията и компетенциите на специализирания и експертен персонал все още е недостатъчно.
От една страна имаме добър образователен профил с висок дял на населението с висше и средно образование, но от друга страна основното предизвикателство за бизнеса е недостатъчната адаптивност и практически умения на работната ръка. В доста сектори има и твърде висок дял на текучеството и задържането на квалифицирани специалисти.
Не на последно място по значимост са традиционните проблеми, свързани с корупция и бюрокрация, които спъват бизнеса
Има ли интерес от страна на чуждестранни инвеститори и в какви сектори?
Стремим се да осъществяваме ефективно взаимодействие с местната власт и всички ключови заинтересовани страни в региона. Русе през XIX в. е бил най-големияТ и значим икономически център на страната. Затова сега е от стратегическа важност да изгради и поддържа репутацията си на привлекателна дестинация на инвестиционната карта на Европа.
Към момента инвестиционната активност по основни показатели е близка до средната за страната. През последните години наблюдаваме завишен интерес от чуждестранни инвеститори.
Фирми като Witte Automotive, Linamar, Bader, Keros, Husqvarna и много други не само избраха града да развият своя бизнес, но и продължават ежегодно да инвестират в разширение на производствените си мощности. Благодарение на преките чуждестранни инвестиции се развиха достасектори. Сред тях сао мехатроника, автомобилна индустрия, модна индустрия, химическа индустрия, машиностроене, ИКТ, логистика.
Интензивното сътрудничество на Русенска търговско-индустриална камара с чуждестранни камари, агенции, служби, посолства и представителства на други държави активно допринася за стимулиране на инвестиционния интерес и търговско-икономическите взаимоотношения с нашия регион.
Успява ли бизнесът да кандидатства по европейски проекти и с какви трудности се сблъсква?
Вече е налице по-сериозно натрупване на опит по европейски програми и проекти. Една част от фирмите развиха собствен капацитет, други разчитат на външни консултанти. Но и в двата случая проблемите са сходни. Най-сериозните проблеми са два. Единият е тежката и безсмислена бюрокрация, съпътстваща кандидатстването, изпълнението и последващата отчетност по проекти. По всички оперативни програми се въвеждат правила и регулации, излишно утежняващи целия процес, без да допринасят за ефективен контрол върху разходването на средства. Дори и по ниските нива и звена на контрол се въвеждат допълнителни изисквания и твърде често фирмите биват санкционирани по чисто формални несъответствия.
Вторият проблем, който според мен е неразривно свързан с първия, е корупцията и свързаните с това непрозрачен процес и действащи правила. При това на всички нива и фази на изпълнение. Много са фирмите, на които се отправят неофициални „оферти“ от страна на консултанти, гарантиращи одобряването на проект срещу процент. Предприемачи неведнъж са споделяли за подобни предложения и за „безпроблемно“ одобряване на отчети по изпълнявани проекти.
В резултат има все повече фирми, които са минали по трънливия път и вече категорично отказват да участват по програми.
Има ли недостиг на работна ръка и в кои сектори ?
Русе като община е с най-добрите показатели по отношение на висока заетост и ниска безработица. По последни данни за месец януари и в условията на пандемия безработицата в Община Русе остава рекордно ниска – 4,5%. За останалите общини започва от 5,7% и достига до 26,8%, но средната за областта е около средната и за страната. Основните работодатели са именно тук и по тази причина градът е притегателен център за заетост. Независимо от това си остават основните предизвикателства. Сред тях е недостигът на квалифицирани кадри и застаряващото население.
Повечето от големите компании са организирали собствен ежедневен транспорт за техни служители от населени места не само от областта. Това се прави и за транспортиране на работници от Силистра, Разград, Търговище.
По данни от Регионалната служба по заетостта, въведените антикризисни мерки за краткосрочна подкрепа на заетостта, популярни като „60/40” и „80/20” вече по-осезаемо помагат за запазване на заетостта. През месец януари са били компенсирани над 5511 заети лица.
Традиционен недостиг има както при нискоквалифицирани кадри от сектори като шивашка промишленост, машиностроене, транспорт, така и за висококвалифицирани специалисти в мехатроника, производство на храни, облекло, дървени изделия, инженери в производствени процеси, и пр.
Г-н Добрев, в условията на пандемия какви са основните предизвикателства пред работодателите?
Пандемията засегна в различна степен отделните сектори и работодатели. Имаше цели сектори, в които фирми преустановиха дейност (най-често микро и малки фирми от засегнатите сектори). Имаше и такива, които макар и със закъснение съумяха да се адаптират в новите условия. Ярък пример са шивашки фирми, за които поръчките за облекло в определен момент буквално спряха, но преориентираха производството си в шиене на маски. Дори голяма част от заведенията за хранене си смениха модела и организираха доставки. Търговци масово развиха онлайн магазини.
Интересното е, че имаше и доста компании, които съумяха да развият бизнеса си в много по-голяма степен в условията на пандемия. На годишна база отчетохме ръст от 26% на износа на български стоки към трети страни извън ЕС. Основно благодарение на ръст на експорта в сектори като производство на биогорива, суровини за строителната индустрия, храни и напитки. Куриерските услуги получиха мощен тласък в бума на електронната търговия.
Кои фирми успяват да се адаптират?
Независимо от секторните предимства, наблюдаваме една общовалидна тенденция при всички дейности и сектори. Най-устойчиви се оказват фирмите, чиито мениджмънт е с мислене и настройка към съвременните тенденции.
Фирмите които бързо и ефективно се възползват от вече леснодостъпни дигитални решения се оказват с няколко крачки напред. Имаме все повече примери за местни предприемачи, които приложиха продукти за електронна търговия, облачни услуги, маркетинг чрез социални мрежи и онлайн, специализирани платформи и пр.
За последните няколко години реализирахме редица проекти в сферата на иновации и дигитализация за бизнеса. Успяваме да активизираме тези процеси дори и при традиционни икономически дейности.
Чрез тези инициативи се стремим да демонстрираме пред фирмите, че внедряването на иновации и дигитална трансформация вече далеч не е по силите само на големите компании, а на абсолютно всички.
