Мирела Иванова е част от българския литературен живот от 1977 г., когато дебютира със стихове в ученическото списание „Родна реч“. През 1985 г. излиза първата й книга – „Каменни криле“. Следват стихосбирките „Шепоти“(1989), „Самотна игра“(1990) и „Памет за подробности“ (1992), която е удостоена с наградата за поезия на Съюза на българските писатели.
Нейни текстове са преведени на над осем езика, а творбите й намират място на страниците на най-големите европейски вестници. През 2000 и 2004 г. издателство „Вундерхорн“ в Хайделберг публикува двете й „немски“ поетични книги – „Самотна игра“ и „Сдобряване със студа“. През 2002 г. получава наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа „Херман Ленц“, а през 2008 г. получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата на Бавария в международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг. След книгите „Бавно“ (2009) и „Любовите ни“(2012) Мирела Иванова прави своеобразна 6-годишна пауза, за да ни изненада тази пролет с най-новата си стихосбирка „Седем. Стихотворения (с) биографии“.
От края на 2016 г. Мирела Иванова е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Последната й стихосбирка става и най-награждаваната й. За нея поетесата получава Литературната награда на София, наградата на НДК и Литературен клуб „Перото“ и наградата „Николай Кънчев“
Г-жо Иванова, какво е по-специалното за новата ви постановка „Бележките под линия” и какво ви вдъхнови за нея – има ли конкретно събитие? И защо избрахте такава по-лична тема като отношенията между жените в семейството?
Написах пиесата преди 5 години и само една от темите е взаимоотношенията между майка и трите й дъщери. Тя създава основата, върху която се изграждат всички останали конфликти и абсурдни ситуации. Мисля си, че основната линия в пиесата е драмата от отсъствие на разбиране и любов. Нещо, което наистина липсва в живота ни във всичките ни турбулентни времена, които живеем, откакто се помним. С разполовените си биографии, с множеството си социални роли. Затова всъщност на сцената се срещат шест различни жени, които имат всевъзможни взаимоотношения, а за някои от тях дори не подозират и са оплетени в един възел, едновременно и от своите роднински връзки, но и от социални контекст и обществените отношения. Пиесата разказва за героините на нашето време. На мен ми се струва, че най-вече жените изнесоха прехода на раменете си. Отделно младите, образовани и модерни българки, които останаха в пътя и достойнството си. Имено те са най-важните герои на нашето време – смислените хора.
Последният сезон беше много труден за Народния театър, но и за всички културни институции. Като творец какво е вашето усещане и равносметка една година по-късно – театърът беше ли предаден от публиката или напротив?
Изпитанието COVID-19 изобщо не беше лесна ситуация. Една огромна заплаха за здравето и живота на всички нас. В това пространство на страх, напрежение и неизвестност, Народният театър и неговите актьори изпълниха мисията си. Тази институция не престана да присъства в живота на българите и на зрителите. В един безкраен сезон, при спазване на мерките, ние съхранихме своята публика. На сцената се появиха няколко нови, много интересни премиери и опазихме духа на театъра. Хората много искат да бъдат именно в театъра. Малко е трудно и необичайно с всички мерки, но публиката остава вярна на копнежа си да гледа стойностно изкуство. По-голяма беше опасността за актьорите, част от тях се разболяваха, падаха представления. За всички нещата и животът са различни. В това различие успяваме да се съхраним – и като високо естетическо ниво на представленията, и като контакт с публиката. Направихме няколко специални издания, посветени на българските лекари, които минаха с много голям успех. Публиката не само че не ни предаде, но и с изключително търпение презаверяваше своите билети.
Без съмнение пандемията беше голямо предизвикателство за всички хора на изкуството. Какво е вашето усещане – те по-скоро се затвориха в себе си и се обезвериха или точно обратното – вдъхновиха се повече да творят?
Цялото човечество се моли да излезе що-годе читаво от тази ситуация. Тези, които творят, не са по-различни от всички останали. Всеки по своему намери своите пътища, за да излезе от безпътицата, която беше доста застрашителна и от здравословна, и от психологическа гледна точка. Пандемията буквално затвори публичността, толкова нужна на всеки, който иска да представи изкуството си. Но в този период се написаха и издадоха книги, някои от събитията се проведоха онлайн, други продължават дори и на живо.
Каква е вашата рецепта, за да се излекуваме духовно и психически след този тежък период?
Цялата ситуация ни поднася изненади. Длъжни сме да имаме кураж, воля, сила и въображение, за да се справим и със самите себе си, и със своите страхове, и с условията, в които сме попаднали. Имало е и по-големи изпитания, през които са преминавали творците, да не припомняме репресивните и военни времена. Затова с повече разум, дух и най-вече истинско изкуство трябва да се върнем към самите себе си.
Следващите дати за постановката „Бележките под линия“ са 25 април, 4, 21 и 27 май и 3 юни. Билети могат да се закупят на касите на Народния театър и онлайн на https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/belezhkite-pod-liniya
