С парад на знамена, униформи и въоръжение от освобождението до Втората световна война, издигане на националния трибагреник и полагане на цветя пред паметника на Георги Измирлиев-Македончето, в Благоевград започнаха тържествата по повод 107-та годишнина от освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония от турско робство.

Гост на тържествата бе министърът на отбраната Красимир Каракачанов, в церемонията по издигане на националния трибагреник участва представителна военна част.

ген. Георги Тодоров

На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров.

3100-те български войници от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България.

В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни.

Седма рилска дивизия

Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.

Същият ден средната колона на 7 Рилска освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани.

На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ втора съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия.

Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите.

Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун.

После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.

През годините винаги се е натрапвала тезата, че след руско-турската война България се е освободила. Истината обаче е, че след руско-турската война се е освободила само Северна България под името Княжество България. След това, българският народ и българската армия, благодарение на своята храброст и въпреки волята на Русия, успяват да присъедният към Княжество България, първо Южна България (Източна Румелия) и Пиринска Македония, а след това и части от Тракия и Беломорието.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!