Някои от украинските бежанци, които са в България, имат пречки по адаптацията си в страната. Въпреки че правителството води последователна политика в тази посока, оказва се, че има някои неуредени въпроси – като например започването на работа на тесни специалисти, каквито са лекарите и учителите. За какво точно става въпрос и какъв е изходът – ДЕБАТИ.БГ потърси Ната Елис, съосновател и директор на фондацията Ukraine Support and Renovation, която е базирана в Пловдив.
Г-жо Елис, за колко души се грижи вашата организация и кои са другите организации, с които си сътрудничите?
Най-голямата организация, която помага за интегриране на украинските граждани в България е Българският червен кръст. Има също и фондации, които помагат на украински бежанци. По черноморското крайбрежие има още няколко фондации, които работят. Имаме специален чат за доброволци и имаме пълна информация за всички бежанци в България. Пряко помагаме на около 4000 души, които са в Пловдив. Иначе сме във връзка с всички украинци, които са на българска територия и помагаме, когато някой има нужда.
Колко са като цяло украинските бежанци в България?
174 хил. души, като това е броят на регистрираните към началото на септември.
Как тече адаптацията на тези хора?
Много добре, търсят работа, намират. Имаме подкрепа от страна на бизнеса, от общината в Пловдив, от Бюрото по труда. Така че с намирането на работа няма никакъв проблем. Помагаме за намиране на работа, като се започне от 17-годишни деца. Издава им се разрешително и ако работодателят спазва правилата, няма никакъв проблем.
Колко от тях получават гражданство?
Те не могат да получат гражданство, тъй като са със статут на временна закрила. Този статут не дава никакво предимство за получаване на гражданство.
Колко от тях успяват да намерят работа?
Почти всички украинци в България са с висше образование. Говорят руски, украински и английски, а сега и български. Така че, представете си – един бежанец е с четири езика и висше образование. Хората са много интелигентни, много бързо се обучават и даже, ако започнат работа като общи работници, много малко време им трябва, за да достигнат до ниво на зам.-директор – имаме такива случаи. Те са единични, но ги има.
Като цяло работа започват като ръководители на средно ниво. Първата работа, която обикновено започват, е такава, която не изисква говоренето на езика. Докато работят, се учат и след това търсят по-добра работа и по-високоплатена. Пред тях има много разходи – плащат наем, плащат за изхранването и изучаването на децата си. Това са хора, които са тук без покъщнината си, така че те трябва от нулата да се снабдят с всички вещи от първа необходимост за бита.
Има ли и такива, които са тесни специалисти в дадена област?
Да, има. Има 420 доктори, като само двама от тях работят по професията си, след като успяха да преминат през всички изпити и тестове. Тук трябва да отбележа, че има няколко проблема.
Първият е българският език, ако докторът не го владее, той може да се яви повторно на изпит за трудоспособност след шест месеца. Търсим възможност в Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването да намалят този период на два месеца. Вторият проблем е цената за полагане на един изпит. Има няколко университета, които имат малки такси за изпит, но основният изпит струва от 500 до 800 лв. Ако двете министерства могат да намалят тези такси, или държавата да субсидира тези хора, това ще позволи на докторите да минават през изпитите веднага. Сега те нямат право да работят, но трябва някъде да живеят, трябва да се хранят, да хранят семейството си.
Какъв е профилът на тези хора – на каква възраст са?
Основно са жени, има възрастни лекари. При нас е настанен доктор на 63 години, който е детски хирург и има 40-годишен стаж. В момента той е болногледач. Година и половина не е практикувал професията си, а има огромен опит и може да бъде много полезен. В същото време в България се затварят болници, какъвто е примерът с болницата във Враца. В този смисъл 400 доктори са готови да се влеят в българската здравна система.
Ще ви дам един пример. Украйна и Румъния подписаха споразумение за взаимно признаване на дипломите в сферата на образованието – сега всички учители могат свободно да работят в Румъния. Същото опитваме да направим и тук в България в сферата на образованието.
Каква част от украинските бежанци имат намерение да останат в България?
Близо половината имат намерение да останат в България. Всички, които имат бесарабски произход, имат намерение да останат. Всичко обаче зависи от това каква работа ще намерят. Ако са от Мариупол или Мелиопол, територии, които вероятно няма да бъдат освободени, те няма къде да се върнат. С други думи, имат възможност да се върнат в родните си места тези, които има къде да се върнат.
Още актуални интервюта – четете тук
