Легендите за гладиаторските битки са се запазили през вековете. От книгите и картините, до филмите и телевизионните предавания, образът на гладиатора с меч и щит, борещ се за живота си, вдъхновява мнозина.

И колкото по-популярна била една битка, толкова повече искали хората. Гладиаторите придобивали различни титли, а мечът и щитът вече не били достатъчни. Ето десет различни вида бойци, специализирали в битките с различни оръжия.

БЕСТИАРИЙ

За разлика от другите гладиатори, бестиарий били бойци, които воювали с животни, а не с хора. Римските императори и сенатори използвали екзотични и силни видове (лъвове, тигри, слонове, мечки), внасяни от Африка или Азия, за да покажат богатството си и да се покажат пред тълпите в Колизея, например. Някои животни, като слоновете, били залавяни, за да забавляват хората, а други – за да ловуват или за да бъдат уловени.

Имало два основни вида бестиарий – осъдени от звяра (damnatio ad bestias) или ловци (venatio). Дамните били осъдените на смърт, хвърлени в пръстта, унижавани и усмивани. Те не били считани за гладиатори, а по-скоро за най-нисшата класа от римското общество. Тяхната смърт забавлявала тълпата, а един звяр можел да убие стотици за един ден.

Венацио тренирали да ловуват диви животни – това бил техният „специален номер”. Много малко са известните венацио, защото те също били считани за по-низши от гладиаторите. Най-известният от тях е Карпофор, за който се твърди, че убил над 20 животни с голи ръце. Освен това той дресирал зверовете да убиват, ловуват и дори изнасилват жертвите си.

НОКСИЙ

Ноксий (в буквален превод от латински – „вреден”) най-низшите от най-низшите в римското общество. Те били считани за обида за римското общество и дори не били квалифицирани като хора. В тази категория влизали всички християни, евреи, дезертьори, убийци и предатели. Те нямали право да ходят в гладиаторско училище. На арената те били изпращани, за да бъдат убити по-бързо и по този начин да бъдат наказани за престъпленията си.

Имало няколко начина, по които ноксий можели да бъдат убити. Първият бил в схватка със зверове. Осъдените на смърт били буквално разкъсвани от дивите животни. При вторият им връзвали очите, а публиката ги насочвала. Някои били хвърляни на истински гладиатори. Често ноксий излиза на арената голи, без дрехи и без оръжия.

Римляните изключително много се забавлявали от смъртта на ноксий. Самото „представление” било за назидание и едва ли не предупреждение към всички хора.

РЕЦИАРИЙ

Кое е по-добре: бързината или силата? Да те разкъсат на парчета или да те убият с един удар? В римско време отговорът определено бил: колкото повече сила и броня имаш, толкова по-добре. Ето защо рециарий първоначално били считани за по-низш тип гладиатори. Те имали скромна броня и се биели единствено и само мрежа и тризъбец, в които впримчвали врага.

Рециарий тренирали при много по-лоши условия от останалите гладиатори. Те били считани за женствени и често били обект на подигравки.

СЕКУТОР

Секуторите често излизали на арената срещу рециарий. За разлика от тях обаче, секуторите били тежко въоръжени – с броня, меч и щит. Типичното състезание между двата вида гладиатори често се провеждало на платформа над водата, а отдолу имало само остри скали, които чакали своята жертва.

Макар секуторите да имали преимуществото да притежават оръжия и броня, те бързо се изморявали под тежестта на своите „аксесоари”.

Императорът Комод се борил като секутор по време на игрите. Друг известен гладиатор от този тип бил сириецът Флама, който има 21 победи при 34 битки. Четири пъти той имал право да бъде освободен, но той все отказвал.

ЕКВИТИ

Еквитите (equites – от латински „конници”) не бива да се бъркат с известните римски конници, макар че на латински споделят едно и също име. Често римските кавалеристи били незначителни аристократи, заемали доверени позиции в Сената и дори можели да станат императори. Гладиаторите еквити обаче били прославени шоумени.

Често те откривали представленията в Колизеума, защото забавлявали тълпата със своите умения. В началото битката между двама еквити започвала на кон – затичвали се един срещу друг, атакувайки се с копия. След това слизали от конете и започвали да се бият с къс меч и щит.

Еквитите носели лека броня, която им позволявала да бъдат много пъргави.

ПРОВОКАТОР

Много битки на Колизеума изправяли един срещу друг различни видове гладиатори. Провокаторът обаче излизал само срещу равни по „чин”. Причината – провокаторите се предизвиквали един друг.

Най-често имали „сметки за уреждане” или спорове за разрешаване, възникнали в гладиаторските академии. Освен това победата над равен издигала провокатора. Всеки един гладиатор от този вид бил войник от римски легион или поне имал качествата за такъв. Разполагали с големи щитове, нагръдник и шлем. Тежката броня ги изтощавала бързо, но поне ги предпазвала от наранявания.

ГЛАДИАТРИКС

Дебатът дали жени трябва да участват в бойните действия не е нов. Преди хиляди години философите, историците и сенаторите обсъждали заслугите на жените, участвали в боевете в Колизеума.

Гладиатрикс или жената гладиатор носела много малко броня, в много случаи дори не носела шлем. Тя била въоръжена с къс меч и евентуално щит. Освен, че се борели по между си, те често се изправяли и срещу джуджета.

ГАЛУС / МУРМИЛОН

Галус били едни от първите гладиатори. Те често идвали от Галия или Централна Европа. В много от случаите те били пленявани и водени в Рим като роби. Тежко въоръжени, те изглеждали като типичните гладиатори – дълъг меч, щит, шлем. Но носели и традиционните галски дрехи.

Галусите разчитали на груба сила, за да се справят с противниците си. Те често се биели срещу други пленени роби или затворници. След като между Рим и Галия се установило примирие, властите във Вечния град решили, че е неприемливо да карат галусите да се бият за тяхно забавление и затова решили да гледат боеве между други гладиатори – мурмилон.

Мурмилоните приличали повече на римски войници. Те се сражавали само срещу други от техния ранг.

САМНИТ

Самнитите също били от първите гладиатори и между тях и галусите има доста прилики. Те също били затворници, но от Южна Италия. Когато римляните превзели този регион, самнитите били принудени да се включат в гладиаторските битки.

Често те се биели срещу гладиатори от други племена, преоблечени в дрехите на римски легионери – считало се, че по този начин описвали триумфа на Рим над племената, които императорът искал да завладее.

ТРАКИЙЦИ

Най-известният гладиатор на всички времена е Спартак. Той бил затворник, пленен по време на битката с траките в Южна Европа (в наши дни – България).

Той обаче се бунтувал срещу поробителите си, които го обучели като гладиатор и го принудили да се бие.

Спартак събрал армия от 70 000 въстаници и спечелил десетки битки срещу римляните.

Тракийците били въоръжавани с кръгъл щит, голям меч и шлем с емблемата на лешояд. Те били най-известните и най-уважавани гладиатори.

Най-великият гладиатор е Спартак. Историята му вижте ТУК.

6 брутални факта за гладиаторите вижте ТУК.

Какво представлява наказанието „децимация“ може да видите ТУК.

Той бил един от най-близките приятели на Цезар, но и един от най-големите му врагове. Той е ПОМПЕЙ. Историята му вижте ТУК.

Кой е най-великият император на Римската империя вижте ТУК.

Прочетете 10 брутални факта за легионите – ТУК.

Всичко за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.

За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.

Кой е последният велик герой на Западната Римска империя може да прочетете ТУК.

Историята на Нерон вижте ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!