Промените в Закона за авторското право и сродните му права за пореден път бяха посрещнати с недоволство.
Разнородните интереси бавят и окончателното одобрение на текстовете, които бяха внесени спешно в парламента заради заплаха от парични глоби от Европейската комисия.
Разногласията по законопроекта се основават на дългогодишни спорове между основните засегнати – организациите за управление на авторски права и ползвателите на тези права – основно радио, телевизионни, кабелни оператори, организатори на концерти.
Периодично между доставчиците и получателите на тези услуги прехвърчаха различни обвинения за нелоялно поведение и злоупотреба с монопол.
По промените, предизвикали сегашните дебати сред засегнатите, Министерството на културата работи от 2015 г.
През 2016 г. дори беше представен нов закон за колективното управление на авторски права, който така и не видя бял свят.
Сега промените бяха внесени на пожар в парламента през депутати, за да се избегнат процедурите по обществени обсъждания, които допълнително ще забавят приемането.
Мнозина се чудят защо е това бързане, а отговорът е съвсем прост – сегашните закони не отговарят на европейските правила за финансов мениджмънт и прозрачност за организациите за колективно управление на авторски права.
Заради това Еврокомисията иска България да бъде осъдена да плаща 19 121 евро на ден.
Преди второто четене на законопроекта има внесени седем доклада за промени, а по текстовете са постъпили 20 публично известни становища.
Основната промяна в Закона за авторските права, наложена от съответната евродиректива, е че те да могат да се предоставят не само от организации за колективно управление на права, а и от т. нар. независими дружества за управление на права.
Организациите за колективно управление са сдружения с нестопанска цел, които са учредени от съответните собственици на права – композитори, текстописци, изпълнители, музикални издатели, продуценти, автори на аудивизуални произведения.
В момента те действат и се регистрират от Министерството на културата.
В тази категория влизат „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Артистаутор“ и др.
Гореспоменатите дружества сключват договори с телевизионни, радио, кабелни оператори, кино салони, търговски обекти, хотели, организатори на концерти и други ползватели на различни видове произведения.
Ползвателите трябва да заплащат за това, че излъчват или пускат в заведението си музика, а приходите се разпределят на съответните автори, чиито произведения са ползвани.
Според предложените промени в закона Министерството на културата ще може да регистрират за управление на права и независими дружества.
За разлика от организациите за колективно управление, те трябва да са търговски дружества, които предоставят права на артисти и автори на базата на сключени с тях договори.
Според министерството и в момента в България работят такива фирми. Те обаче не подлежат на регистрация и съответно на контрол по закона за авторското право, а в масовия случай предоставят права за по-ограничен репертоар в сравнение с организациите за колективно управление. Цените им обаче също са по-ниски.
Вносителите на законопроекта изтъкват, че на пазара на авторски права има монопол, но така е във всички европейски държави, а причината е, че много на брой потребители използват много произведения.
Тоест, с въвеждането на възможността за регистриране на фирми, които да управляват права и предоставят репертоар, монополът на теория трябва да бъде разбит.
