(Не)желаните – театралният образ на актуален проблем

Наскоро документално представление, носещо името (Не)желаните, извади наяве проблеми, които повечето семейства „замитат под килима“. Това са проблемите, свързани с абортите, с всички процедури и емоции, през които преминават хората, които нямат щастието да могат да създадат свои наследници, както и проблема с осиновяването на дете.

В България, за разлика от Полша и още няколко страни, премахването на плода, преди да е навършил три месеца, все още е законно. Страната ни дори е първенец в Европейския съюз по извършени подобни процедури.

За първото тримесечие на 2020 година в България са регистрирани над 3 хил. аборта по желание от общо 5472. За същия период през 2019 година, абортите са били с над 400 по-малко. България продължава да запазва челна позиция по този показател в ЕС. 

Пита ли се някой защо? Интересува ли се какви са хората, които са го направили и кое е наложило тази крайна мярка?

В някои случаи това се прави, защото лекарите са преценили, че детето ще има малформации. В други, защото е плод на насилие. Трети нямат финансова способност да го гледат. Четвърти са твърде малки, за да стават родители и др.

Колкото до безкрайните процедури, през които преминават тези, които искат дете, те могат да отнемат години и пак да нямат положителен край. В интернет обаче клиниките заливат с проценти на успешни процедури с цел реклама. А ако не са успешни – вината е в организмите на хората.

Осиновяването в България е лесно. Но има ли достатъчно желаещи и какъв кураж изисква този избор? Ще кажеш ли на детето, че е осиновено или ще изчакаш, докато само разбере по неприятен за него начин?

Към 31.12.2019 г. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, са вписани 1 635 деца, в това число 862 – с увреждания. Вписаните кандидат-осиновители са 1 561 или с 5% по-малко от децата, подлежащи на осиновяване.

През 2019 г. са осиновени 500 деца при условията на пълно осиновяване, като 15 от тях са с увреждания.

Към 31.07.2020 г. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, са вписани 1 538 деца, в това число 781 – с увреждания. Вписаните кандидат-осиновители са 1 612 или с 5% повече от децата, подлежащи на осиновяване. За периода януари – юли 2020 г. са осиновени 195 деца при условията на пълно осиновяване, като 13 от тях са с увреждания.

За първи път от 2010 г. в средата на 2020 г. кандидат-осиновителите превишават броя на вписаните в регистрите деца. През последните 3 г. се наблюдава тенденция на намаляване на осиновяванията.

(Статистика на осиновяванията e за 2019 г. и към 31.07.2020 г.)

Това са все неща, за които става дума в спектакъла. Не с точни цифри, а с човешки съдби. Съдби на хора, избрали да не бъдат родители. Съдби на хора, които вярват в чудеса и на такива, които са преглътнали егото и страховете си и са решили да подадат ръка на чуждо дете и да го обичат като свое.

В това представление няма добър и лош герой. Въобще няма герои в прекия смисъл на думата. Актьорите са само предавател на истински истории, записани на аудио. Няма игра, има съпреживяване. Ако има съдник, то това е публиката, която обаче се припознава в някои от персонажите. А те са все нормални хора. Такива, с които пътуваме в градския транспорт и се разминаваме по улиците. Такива, с които се редим на опашка в хранителни магазини. Такива, с които сядаме на маса, но не подозираме какво са преживели, а може би още не са успели да го превъзмогнат.

Спектакълът напомня и за друг проблем, а именно липсата на истинско общуване. Липсата на разбиране и желание за такова.

Представлението „(Не)желаните“ е семпло и честно. Ще ви разсмее и ще ви разплаче, но най-важно е, че ще ви накара да помислите преди да направите каквото и да е било.

В него участват актьорите: Мадлен Йорданова, Ива Караманчева, Биляна Бозинарева, Никол Оташлийска и Иван Станчев. Музикалният съпровод е дело на Цветослав Тошев. Режисьор е Любомир Сапунджиев. А сценографията е дело на Михаела Михайлова.

Проектът е реализиран по време на Ателие за документален театър в рамките на Фестивал за документален театър и съвременна драматургия „NEDRAma“ с подкрепата на театър „Реплика“ и Национален фонд „Култура“.

Като всяко изкуство, театърът е покана за разговор  и елемент от един безкраен диалог, целта на който е човекът да разбере живота с цялата му сложност. А във всеки живот има нещо извънредно, което си заслужава да бъде разгледано.

Любопитно е, че старата дума за театър е позорище – място, в което да покажем от какво ни е срам.

Има театър за масовата публика. Той най-често е комедиен и в актьорския състав има поне един известен актьор, който да „дръпне“ публика. Този тип представления се наричат комерсиални. Има театър за разбирачи – „висока топка“. За осъществяването на такъв тип спектакъл е нежно финансиране, голям екип от професионалисти и идея, която да развълнува хората. Има несполучливи и претенциозни представления, има фестивални и др. Вероятно, според нечии разбирания, има и излишни.

Съществуват обаче и такива, от които имаме нужда като общество.

Забравихме ли, че преди години театърът у нас е имал цензура. На сцена не са поставяни текстове, които засягат политическите недъзи на тогавашната власт – социализма. Сега живеем в демокрация и словото е що-годе свободно. Уж всичко е наред , но нещо продължава да липсва.

Може би не желаем да гледаме на сцена случващото се в реалността. Може би ни е страх да погледнем проблема в очите.

Истината е, че в днешно време рядко се прави политически театър. Това е звено, в което трябва да се работи. Вероятно, който се заеме с тази задача, ще пожъне успех.

За щастие съществува театър на сетивата. Има още форум театър, импровизационен, документален и др.

Ходете на театър! А ако сте решили да гледате „(Не)желаните“ може да го направите този петък (17.12.2021 г.) в Национален студентски дом от 19 часа. Има смисъл.