На 84-годишна възраст почина поетът и писател Любомир Левчев, съобщиха близките му. Той бе утвърден поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ „Кл. Охридски“ (1957). Работи като лит. редактор в „Радио София“ и като гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). Известен е както с книгите, така и с поезията си. Повечето от най-забележителните му творби са създадени в периода 1960 – 1989 година.
В негова памет „Дебати.бг“ припомня едно от най-емблематичните му стихотворения, от 1994 година:
АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ
Смъртта е тайнство. Страх… Но край едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
